опла̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време опла̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време опла̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време опла̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време опла̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време опла̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време опла̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време опла̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време опла̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време опла̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време опла̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време опла̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение опла̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение опла̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опла̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие опла̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие опла̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опла̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие опла̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опла̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие опла̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие опла̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие опла̀квайки - деепричастие опла̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие опла̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие опла̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие опла̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие опла̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие опла̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие опла̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие опла̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие опла̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие опла̀кван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие опла̀квания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие опла̀кваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие опла̀квана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие опла̀кваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие опла̀квано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие опла̀кваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие опла̀квани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие опла̀кваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. оплаквам
- - Оплаквам майчиното си мляко
Виж повече- - Оплаквам си дните
- - Оплаквам си дните и годините
ОПЛА̀КВАМ1, -аш, несв.; опла̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. опла̀кнат, св., прех. 1. С плакнене измивам, изчиствам нещо; изплаквам1. При кладенеца нямаше никого. Донка изплакна делвèто, оми менчето.., после се оми и поналиска и сама.. Райка и тя оплакна и наля бялото менче. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15. — Ама аз — почна тя [Вранка] още от вратата — за паничката. Дето ви донесох мляко оня ден с нея.. Па не помниш ли, че ти я оплакнах и си я уви в престилката? — сопна ѝ се Орлица. Ил. Волен, ДД, 72-73.
2. Плакна всичко докрай, свършвам да плакна; изплаквам1. Тя оплакна прането и го простря да съхне. оплаквам се, оплакна се страд. и възвр. Оплакнете си устата. / — Глурулулулу... Птю!... Готово? / .. / — Оплакнете се още / — Глурулулулу... Птю!... Й. Йовков, (превод) 3, 1937, ХIХ.
◊ Оплаквам си / оплакна си гърлото (устата). Разг. Пийвам малко вино или друго алкохолно питие. А мене дядо ми така ме е учил — замръзне ли водата в котелката, смучи от гроздовата.. Бай Илия, ти ще оплакнеш ли гърлото? А. Гуляшки, МТС, 294. — А като колко има в шишето, Тодоре.. — Слаба работа.. колкото да си оплакне човек устата. Елин Пелин, Съч. I, 62. Оплаквам си / оплакна си очите. Разг. Изпитвам голямо удоволствие, естетическо наслаждение от нещо хубаво, което гледам, на което се любувам. На модното ревю си оплакнахме очите, като гледахме изложените пред нас модели изискано и красиво облекло. Δ Пазарът беше пълен с красиви цветя, оплакнахме си очите от тая гледка. Оплакнах си тиквите отнякъде. Диал. Избягах, отидох си.
ОПЛА̀КВАМ2, -аш, несв.; опла̀ча, -еш, мин. св. опла̀ках, св., прех. 1. Плача от скръб над починал близък, скърбя, жаля по загубата на близък човек; жалея. Тя си отиваше и ни молеше за прошка. А когато лежеше в ковчега, сестра ми, .. вече възрастна жена, я оплака, както се следва. К. Калчев, ПИЖ, 182. От фронта долетяха телеграми / .. / И тоя ден се вряза в паметта ми: / жени пищяха, скубеха коси. /
Оплакваха мъжете, синовете, / загинали на бойното поле. Т. Харманджиев, П, 8. // Силно скърбя за починал близък човек; жаля, жалея. Ненадейната смърт на Филча и другарите му помрачи живота в Топола. В първите дни на селяните им бе мъчно за юнаците и все за тях приказваха, тайно ги оплакваха. К. Петканов, Х, 223. О, Българио! Ти, майко жална, / .. / ти, що под иго си премирала / .. / и толкоз жъртви свети оплака / .. / Вдъхни ме днеска, одушеви ме / да браня твойто свещено име! Ив. Вазов, Съч. I, 50. ● Обр. И труповете на площада / разхвърлени, лежат в прахта... / Не смее пиле да се мерне / и слиза там в забрадка черна / да ги оплаче вечерта... Ас. Босев, СПС, 12.
2. Изпитвам състрадание, съжаление към някого, съчувствам на някого, съжалявам някого; окайвам, жаля, жалея. —