изпла̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време изпла̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време изпла̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време изпла̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време изпла̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време изпла̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време изпла̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпла̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпла̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпла̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изпла̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпла̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изпла̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпла̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпла̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изпла̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изпла̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпла̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изпла̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпла̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изпла̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпла̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изпла̀квайки - деепричастие изпла̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпла̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпла̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпла̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпла̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпла̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпла̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпла̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпла̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изпла̀кван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изпла̀квания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изпла̀кваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изпла̀квана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изпла̀кваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изпла̀квано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изпла̀кваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изпла̀квани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изпла̀кваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗПЛА̀КВАМ1, -аш, несв.; изплàкна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. изплàкнат, св., прех. 1. С плакнене измивам, изчиствам нещо; оплаквам. В това време Илка изплакваше някаква тенджера на мивката под старата ябълка. К. Калчев, ЖП, 179. – Подай ми и тази ужасна паница с риванол! – Кое? – Паницата с жълтия разтвор... Трябва да си изплакна първо ръцете. Д. Димов, Т, 599. Младият доктор влезе в кръчмата на Късото Павле и рече: – Павле, дай ми едно шишенце. Хубаво да го изплакнеш. А. Каралийчев, НЗ, 103. Той излеком пристъпи / и се запре зад чучура, когато / приведена над поставът, сама / там Ралица си писаните стомни / изплакваше. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 92.Виж повече2. Плакна всичко докрай, свършвам да плакна. изплаквам се, изплакна се страд. и възвр. Веднага след попарването рибата се изплаква със студена течаща вода. М. Гаврилова и др., ТПХ I и ІІ, 103.
◊ Изплаквам си / изплакна си очите. Разг. Изпитвам голямо удоволствие, наслаждение от нещо хубаво, което гледам, на което се любувам.
ИЗПЛА̀КВАМ2, -аш, несв.; изплàча, -еш, мин. св. изплàках, св., прех. 1. Непрех. Надавам изведнъж и за кратко време плач; проплаквам. Велики боили и сановници се разшумяха развълнувано, жени изплакаха от умиление. Й. Вълчев, СКН, 141. – Не лъжа! Тук бяха, тук! – изплака Росенчо и сълзи бликнаха от сините очи като бистър порой. П. Стъпов, ЧОТ, 27. И зина – като че искаше да каже нещо, като че искаше да изплаче, но от пресъхналата ѝ вгорчивена уста не се изтръгна нито един звук. Г. Карасловов, ОХ ΙΙΙ, 505. В училище – след всеки ден изминат / изплаква нов другар осиротял. Т. Харманджиев, П, 9.
2. Плача много, докато се наплача до насита. Дома си, през нощите, Марийка изплакваше сълзите, които биха я издавали пред света. А. Страшимиров, Съч. I, 177. Влакът изпухтя и потегли. Катя въздъхна облекчено и забърза към къщи. Над детето да изплаче сълзите си. Ст. Чилингиров, РК, 265. Демна изплака шепа дребни сълзи, смекчи мъката си и се загледа в иконостаса. К. Петканов, ОБ, 204. Мамо! / Аз имам да изплаквам много сълзи, мамо! / О, неоплакан гроб е вчерашният ден! П. Пенев, Худ. С I, 331. l Нар.-поет. Плач изплаквам. Що грижа се е грижила по тях [децата си], / що плач изплакала е не обади. Бл. Димитрова, Л, 182.
3. Прен. Със следв. членувано доп. Казвам, изказвам силна мъка, страдание и под. Над него [гроба] мама изплакваше болката си, чрез него разговаряше с татко. К. Момчилов, ЗК, 22. Двете момичета до него плачеха тихичко, с някаква сладост в мъката – бяха се спасили, изплакваха си само страха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 634. Пееше осъденият старинна, българска песен. И тая песен я пееше нявга майка му. С нея тя изплакваше мъката си, сподавяна, ала не угаснала. Зл. Чолакова, БК, 141. Бабичките мълчаха. Беше ред на Кольовата майка да изплаче мъката си. Преди два месеца почина младият ерген Кольо Денин. К. Калчев, ПИЖ, 121. изплаквам се, изплача се страд. от изплаквам2 (във 2 и 3 знач.). Така неудържимо започва да плаче човек, свикнал с нещастието и почувствувал за пръв път истинската нежност. Не се изплакват човешките сълзи, Алино! Л. Александрова, ИЕЩ, 284.
ИЗПЛА̀КВАМ СЕ несв.; изплàча се св., непрех. 1. Плача много, до насита; наплаквам се. Понякога се затваряше в някои от стаите и с часове плачеше; и като се изплачеше, ставаше по-бодра. Ил. Волен, НС, 34. Старицата, изглежда се беше изплакала, затуй очите ѝ бяха сухи, или пък беше корава жена – по-корава и от кремък. К. Колев, М, 69.
2. Диал. Оплаквам се на някого. Не смееше да се изплаче пред бащата, знаеше, че и нему е тежко. Владислав често ходеше по гурбет и оставяше сина си на сирашката му орис. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 16. Изплаках ѝ се със задавен от хълцания глас. Д. Казасов, ВП, 25.
◊ Изплаквам си / изплача си очите. Разг. Плача много, продължително. И да си мислиш... И за сините метличини... И за момичето, което е и в сърцето ти, и в сънищата ти, което те чака и изплаква очите си. М. Кюркчиев, ВВ, 8. – Чаках те, Караджа – започна тихо тя, – вчера, снощи – очите си изплаках по тебе, но все се надявах, че ще дойдеш... П. Константинов, ПИГ, 134.