бу̀мкам - първо лице, единствено число, сегашно време бу̀мкаш - второ лице, единствено число, сегашно време бу̀мка - трето лице, единствено число, минало свършено време бу̀мкаме - първо лице, множествено число, сегашно време бу̀мкате - второ лице, множествено число, сегашно време бу̀мкат - трето лице, множествено число, сегашно време бу̀мках - първо лице, единствено число, минало несвършено време бу̀мкахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време бу̀мкахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време бу̀мкаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време бу̀мкаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време бу̀мкай - второ лице, единствено число, повелително наклонение бу̀мкайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение бу̀мкащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бу̀мкащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие бу̀мкащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие бу̀мкаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бу̀мкащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие бу̀мкащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бу̀мкащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие бу̀мкащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие бу̀мкащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие бу̀мкайки - деепричастие бу̀мкал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие бу̀мкалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие бу̀мкалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие бу̀мкала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие бу̀мкалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие бу̀мкало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие бу̀мкалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие бу̀мкали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие бу̀мкалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
БУ̀МКАМ, -аш,
несв., непрех. 1. За твърд, обикн. кух предмет — издавам силен, тъп и тътнещ звук при удряне; бумтя. Бумкаха тъпани, зурли се надуваха, хора̀ се виха. Елин Пелин, Съч. I, 223. През ден, през два камбаната: дан... даан!... дан... даан!... Бумка. Чудомир, Избр. пр. 92. Духаше остър северен вятър и блъскаше разкованите капчуци на старата къща. В стаята се чуваше как бумка и стърже старата тенекия от покривите му. Д. Добревски, БКН, 119. Барабани бумкат и войниците маршируват в крак.Виж повече2. За буен огън, буйно горяща печка — произвеждам силен, тътнещ шум; бумтя, буботя. И, като гледах пламъците на печката, що бумкаха и играеха весело, аз се вдълбочих с въображението си някъде другаде. Ив. Вазов, ИСМ, 29. Услужливата и добра хазяйка беше запалила печката — игрив огън бумкаше в нея. Б. Обретенов, С, 62. Печката бумкаше.
3. За мотор, машина, огнестрелно оръжие — произвеждам силни звукове; бумтя. — Знаете ли, другари, че Пантелей и шуреят му, като ви слушат как бумкате с машините, им иде да си запушат ушите с памук? А. Гуляшки, МТС, 323. Чуваше се как пушките бумкат от време на време.
4. Разг. Давам изстрели с огнестрелно оръжие. Карачите почнаха: юбря, юбря... Ау, ау. Викат, бумкат — цяла олелия. П. Росен, ВПШ, 98.
5. Прех. и непрех. Удрям със сила върху нещо, като произвеждам силни тъпи звукове; думкам. Бумкам с юмрук по масата. Δ Бумкам тъпан.