ду̀мкам - първо лице, единствено число, сегашно време ду̀мкаш - второ лице, единствено число, сегашно време ду̀мка - трето лице, единствено число, минало свършено време ду̀мкаме - първо лице, множествено число, сегашно време ду̀мкате - второ лице, множествено число, сегашно време ду̀мкат - трето лице, множествено число, сегашно време ду̀мках - първо лице, единствено число, минало несвършено време ду̀мкахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ду̀мкахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ду̀мкаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ду̀мкаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ду̀мкай - второ лице, единствено число, повелително наклонение ду̀мкайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ду̀мкащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ду̀мкащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ду̀мкащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ду̀мкаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ду̀мкащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ду̀мкащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ду̀мкащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ду̀мкащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ду̀мкащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ду̀мкайки - деепричастие ду̀мкал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ду̀мкалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ду̀мкалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ду̀мкала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ду̀мкалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ду̀мкало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ду̀мкалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ду̀мкали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ду̀мкалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие ду̀мкан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие ду̀мкания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие ду̀мканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие ду̀мкана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие ду̀мканата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие ду̀мкано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие ду̀мканото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие ду̀мкани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие ду̀мканите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ДУ̀МКАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Обикн. с предл. п о. Удрям върху някакъв предмет, при което се чува глух, тъп звук.; думтя, бумкам.
Без да чака повече директора, Росинка притича до желязната врата на килията, стисна единия си налъм и започна с всички сили да думка по нея. Ударите проечаха по целия коридор и сепнаха глухотата на затвора. Д. Ангелов, ЖС, 562. Той беше още млад човек и думкаше по вратата тъй, че изгнилите дъски подскачаха на гвоздеите. Л. Михайлова, Ж, 126. Тогава Гита стъпи на един камък до прозореца и започна силно да думка по капаците на спалнята. К. Калчев, СТ, 80. Пък дядо ми все дири имане. Къде ходим, все думка с тоягата, все казани му се присънват и злато играе нощем пред очите му. Ст. Даскалов, ЗС, 49.Виж повече2. Прех. Произвеждам специфични звукове, като удрям по ударен музикален инструмент (тъпан, дайре и под.); бия, бумкам. В лявата си ръка той държи малко дааренце,.., а с другата ръка го думка. М. Кремен, СС, 132. На сватбата имаше и един тъпанджия. Думка тъпана и се налива с вино. ВН, 1955, бр. 187, 4.
3. Непрех. За ударен музикален инструмент (тъпан, дайре и под.) — издавам специфични звукове при удряне; бия, думтя, бумтя. Кларнето рязко пищеше, а тъпанът бавно и монотонно думкаше. Елин Пелин, Съч. I, 142. Турците забелязаха отдалеко въстанишките позиции, повървяха колебливо още някое време,.., но после всички се спряха на пътя в гъста тълпа, само тъпаните започнаха да думкат по-бързо и зурлите завиха по-рязко, сякаш напук някому. Д. Талев, И, 548. По едно време, драги ми господине, чувам голяма донанма, че иде по пътя, зурли пищят, думкат тъпани и ухото ми и дайрета долавя. Й. Радичков, НВ, 123. думкам се. Страд. от думкам във 2 знач.