бушу̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време бушу̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време бушу̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време бушу̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време бушу̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време бушу̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време бушу̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време бушу̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време бушу̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време бушу̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време бушу̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време бушу̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение бушу̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение бушу̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бушу̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие бушу̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие бушу̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бушу̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие бушу̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бушу̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие бушу̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие бушу̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие бушу̀вайки - деепричастие бушу̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие бушу̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие бушу̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие бушу̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие бушу̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие бушу̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие бушу̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие бушу̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие бушу̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 вилнея - бушувам (за буря др.) - беснея 2 бушувам (прен.) - вря (за силно чувство) - кипя (прен.) - клокоча (прен.)3 извивам - бушувам - разразявам се (за буря) - извивам се - развихрям се
БУШУ̀ВАМ, -аш,
несв., непрех. 1. Обикн. за вятър, буря, море, огън и под. — проявявам се, духам, вълнувам се, горя с голяма разрушителна сила, буйно; разразявам се. Вятърът неудържимо бушува из полето. Елин Пелин, Съч. III, 80. След като бушува няколко дни и нощи, бурята утихна. М. Марчевски, МП, 167. Там, дето белият Егей / бушува, плиска се и стене, / потомците на Прометей / на остров див са заточени. О. Орлинов, П, 9. Реката почва да бушува, руши бреговете, отнася язовете, разрушава каналите. Л. Мелнишки, ПП, 49-50. Пожарът бушуваше. Горяха трите камари слама. Ст. Марков, ДБ, 243. ● Обр. А в същото време в нея ту бушуваше буря, ту мисълта ѝ с едно страшно спокойствие решаваше съдбата на бея и нейната събствена съдба. Д. Талев, И, 431. Цялото му лице изглежда смачкано, сдиплено,.. И върху това лице горяха очите. Зъл, пламтящ огън бушуваше в тях. А. Гуляшки, МТС, 61.Виж повече2. Прен. За чувства, страсти и под. — проявявам се с много голяма сила, бурно. В лятната нощ, учуден и щастлив, той се запътил към дома си. А не му се искало да се прибере. Много чувства бушували в развълнуваното му сърце. Ст. Грудев, ББ, 8. Бойчански си тръгна за вкъщи сам. Злоба бушуваше в гърдите му. И. Петров, МВ, 45. Моята ярост бушуваше: аз вдигнах ръка и зананасях един след друг тежки удари: след няколко мига — той лежеше труп в краката ми. Г. Райчев, Избр. съч. II, 151. По скулите и страните на дядо Вълю течеше пот, в душата му бушуваше страшна борба,.., безнадеждно отчаяние. Тия хора всичко знаят. Л. Стоянов, Б, 187.
3. Прен. За война, революция, сражение и под. — проявявам се с голяма сила, намирам се в разгара си. Първата световна война вече бушуваше по цяла Европа. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 48. Едва след като позицията бе напълно готова, той съзна, че сражението при гарата вече бушуваше в пълен разгар. Д. Димов, Т, 582. Дмитерко говори за всеки ход на епичната борба, сочи ни отделни точки в широката равнина, където са бушували боевете. Н. Фурнаджиев, МП, 54.
4. Диал. Лудувам, викам силно, буйствам (Н. Геров, РБЯ). Пияница бушува в кръчмата. Ст. Младенов, БТР I, 234.