клоко̀ча - първо лице, единствено число, сегашно време клоко̀чиш - второ лице, единствено число, сегашно време клоко̀чи - трето лице, единствено число, минало свършено време клоко̀чим - първо лице, множествено число, сегашно време клоко̀чите - второ лице, множествено число, сегашно време клоко̀чат - трето лице, множествено число, сегашно време клоко̀чих - първо лице, единствено число, минало свършено време клоко̀чихме - първо лице, множествено число, минало свършено време клоко̀чихте - второ лице, множествено число, минало свършено време клоко̀чиха - трето лице, множествено число, минало свършено време клоко̀чех - първо лице, единствено число, минало несвършено време клоко̀чеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време клоко̀чехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време клоко̀чехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време клоко̀чеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време клокочѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение клокочѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение клоко̀чещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие клоко̀чещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие клоко̀чещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие клоко̀чеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие клоко̀чещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие клоко̀чещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие клоко̀чещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие клоко̀чещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие клоко̀чещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие клоко̀чейки - деепричастие клоко̀чил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие клоко̀чилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие клоко̀чилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие клоко̀чила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие клоко̀чилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие клоко̀чило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие клоко̀чилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие клоко̀чили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие клоко̀чилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие клоко̀чел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие клоко̀чела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие клоко̀чело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие клоко̀чели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
КЛОКО̀ЧА, -иш,
мин. св. -их, несв., непрех. 1. Вря слабо, като издавам еднообразен шум; клокам1, къкря. На селския площад димяха редица огньове, наслагани бяха казана и котли, клокочеше в тях блажна гозба за цялото село. Д. Талев, И, 522. — Огънят позагасне, притуриш му някоя съчка, той припламне и така. Ту се засилва да клокочи чорбата, ту се притаява. Кр. Григоров, ПЧ, 16. Денка разви един месал, извади една пита топъл хляб и го разчупи на софрата; а Паца отиде към пещника, отгдето донесе едно малко гърненце, в което още клокочеше (вреше) нещо. „Нема сте приготвили топла вечеря?“ — каза Никола. Ив. Докторов, ЗД, 61.Виж повече2. За съд, в който ври течност или нещо се вари в кипяща течност — издавам такъв шум. Йордан Йовков, .., стана, .. и зачете своето съчинение „Бъдни вечер в Котленския и Добруджанския край“. Помня, че започна с трапезата, .. После започна описанието за огнището с бъдника, на който клокочи менче с кървавица. СбАСЕП, 295. Тук огнището беше цяло покрито с жар и главни, върху които клокочеха три големи тенджери, а други две бяха дръпнати встрани от огъня. Д. Талев, СК, 72.
3. За река, поток и др. — тека, като издавам еднообразен, равномерен шум; бълбукам, клокотя. Течаха буйните води на бърза планинска река, .., обливаха заоблени камъни, .., прескачаха шумно каменни прагове, клокочеха и се пенеха. Д. Талев, ГЧ, 121. Отвред са привели сводове черни скали, в едина кът на които клокочи шумлив, бистър поток. П. Тодоров, Събр. пр II, 291. Поседнахме на зелена полянка близо до долина, по която клокочеше с голям шум мътна планинска рекичка. Сл. Трънски, Н, 168.
4. Прен. За психически състояния, чувства и под. — проявявам се с голяма сила, бурно; вря, кипя, бушувам, клокотя. Виктор гледа отдалечаващата се фигура на бакалина с омерзение, в него клокочат и обида, и ярост, и най-дива, първична ненавист. Др. Асенов, ТКНП, 217. През цялото време той нито за миг не помисли за Дона. Тя бе изчезнала от паметта му, от сърцето му, дето клокочеше гняв и омраза. Д. Талев, И, 360. Гласът му ехти като йерихонска тръба. Целият пламти от напрежение и силни чувства. Те напират и клокочат. А. Каралийчев, С, 273. Гняв, необуздан гняв клокочеше в душата на Кара Танас. Куче ли бе той? Звяр ли бе, че тъй се отнасяха с него? П. Константинов, ПИГ, 211.
5. Прен. Рядко. За война, революция, сражение, бунт и под. — проявявам се с голяма сила, намирам се в разгара си. То злобата в сърцето / трансформира / в една борба, / която / днес / клокочи. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 33.