ЛЕКСИТ

Основна форма: бъ̀брене - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

бъ̀брене - единствено число, нечленувано
бъ̀бренето - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 бъбрене - бърборене - брътвеж (пренебр.) - брътвене (разг.) - бръщолевене (разг.; пренебр.) - дрънкане (разг.; пренебр.) - дърдорене (разг.; пренебр.) - плямпане (разг.; ирон.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 бъбрене - мълчане
2 бъбрене - мълчане

Резултати от: Речник на българския език

БЪ̀БРЕНЕ ср. Отгл. същ. от бъбря; бъбреж

. — Ех, що ми трябваше да им казвам, че съм го видял! — мислеше Стъргача, но беше вече късно да поправи грешката си. Сега едва той разбра каква беда може да докара на другаря си с много бъбрене. Ем. Коралов, ДП, 154. Почувствува [Димо] милост към другаря си, загледа го в засъхналите устни и заследи несвестното му бъбрене. К. Петканов, МЗК, 101. Филип сви рамене — разговорът се бе превърнал в светско бъбрене и трябваше да му се тури край. Ем. Манов, БГ, 80. Покрай мен,.., криволичи бистра вада.. Нейното променливо бъб- рене се сглаша с непрекъсваното еднообразно шушнене на дългите кукурузени листа. Т. Влайков, Съч. II, 72.

— Друга (диал.) форма: бръ̀брене.

Виж повече