ЛЕКСИТ


Основна форма: мълча̀не - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

мълча̀не - единствено число, нечленувано
мълча̀нето - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 мълчане - бъбрене
2 мълчане - говорене
3 мълчане - казване
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

МЪЛЧА̀НЕ, мн. няма,

ср. Рядко. Отгл. същ. от мълча и от мълчи се; мълчание. — Ами дядо Славчо що прави? — запита Ненко подир едно късо мълчане. Т. Влайков, Съч. I, 1945, 53. Мълчането ставаше мъчително и ръцете им горяха като огън. Ив. Вазов, Съч. VIII, 96. Тук всичкото се почва, свършва тук; / невидимо дохожда като звук, / невидимо изчезва от живота, в мълчането на Саваота. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 162. Говоренето е сребро, мълчането — злато. Послов.

— Друга (простонар.) форма: мълчeн̀е.

Виж повече