ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: ка̀зване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

ка̀зване - единствено число, нечленувано
ка̀зването - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 казване - мълчане

Резултати от: Речник на българския език

КА̀ЗВАНЕ, мн. няма,
ср. Отгл. същ. от казвам и от казвам се. — Пък ти, Цвето, нищо не си ми казала. — То не е имало и нищо за казване, мамо. Елин Пелин, Съч. III, 121. — Че какво има да казвам? Казването е туй, че останах като кукувица и търся чуждо гнездо. И. Петров, НЛ, 45.
Виж повече