вежлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * вежлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член вежлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член вежлѝва - единствено число, женски род, нечленувано вежлѝвата - единствено число, женски род, членувано вежлѝво - единствено число, среден род, нечленувано вежлѝвото - единствено число, среден род, членувано вежлѝви - множествено число, нечленувано вежлѝвите - множествено число, членувано
ВЕЖЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има добри обноски, който умее да се държи добре, прилично с хората; учтив, любезен.