вежлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * вежлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член вежлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член вежлѝва - единствено число, женски род, нечленувано вежлѝвата - единствено число, женски род, членувано вежлѝво - единствено число, среден род, нечленувано вежлѝвото - единствено число, среден род, членувано вежлѝви - множествено число, нечленувано вежлѝвите - множествено число, членувано
ВЕЖЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има добри обноски, който умее да се държи добре, прилично с хората; учтив, любезен.
Деликатен и вежлив с всички, той дори с приятелите си говореше на „Вие“. К. Константинов, Избр. разк., 12. По техния [на селяните] демократически обичай всички дойдоха да се ръкуват с мене.. Пак любезни ръкувания с всичките тия вежливи хора. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 76-77.Виж повече2. Който е израз, признак на добро държание, поведение, възпитание. Отвсякъде поклони, отвсякъде любопитство, вежливи, изискани поздрави. Раковски кимаше и отговаряше: на едного по гръцки, на другиго по френски. Ст. Дичев, ЗС I, 293. Татко Пиер можеше да се гордее с тази пестелива, разумна и отмерена дъщеря, която никога не излизаше от добрия тон, от установените правила, от еднаквото си, вежливо, но малко студено държане към всички. Д. Димов, Т, 56. Като влезехме в някоя къща, по-напреж ни посрещаха мъжете, а после жените с вежливо поздравление, което ся съединяваше с поклон. ЦВ, 1859, бр. 442, 2. Вежливи обноски.
— От рус. вежливый.