гала̀нтен - единствено число, мъжки род, нечленувано гала̀нтния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член гала̀нтният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член гала̀нтна - единствено число, женски род, нечленувано гала̀нтната - единствено число, женски род, членувано гала̀нтно - единствено число, среден род, нечленувано гала̀нтното - единствено число, среден род, членувано гала̀нтни - множествено число, нечленувано гала̀нтните - множествено число, членувано
ГАЛА̀НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е изискано вежлив, изтънчен, учтив.
Между другите, тя игра — три пъти — и с един висок, окичен и галантен господин. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 56. Ако устройваше пиршества — не пиеше, ако галантният Ирник се трудеше да го заобиколи с прелъстителни чужденки — правеше се, че не ги забелязва. А. Гуляшки, ЗВ, 124.Виж повече2. Който изразява вежливост, изтънченост, учтивост. И докато всички на масата си разменят цветя и се смеят на галантните бележки, които Люцкан нарочно сипе по-щедро, той подава на Иванка стрък синя теменуга и ѝ шепне за сметка на секретаря. Й. Йовков, ПК, 55. Баранов се ръкува с кмета с неизменната си спокойна, галантна усмивка, като че ли беше дошъл за среща, а не за нещо друго. Х. Русев, ПС, 147. Викове, пререкания, галантни намеци и мелодични, престорени възклицания се смесваха с чукането на чашите. Ст. Дичев, ЗС I, 413.
3. Остар. Който проявява щедрост в компания.
— От фр. galant през рус. галантный.