ЛЕКСИТ

Основна форма: висѐне - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

висѐне - единствено число, нечленувано
висѐнето - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 вис (спец.) - висене

Резултати от: Речник на българския език

ВИСЀНЕ, мн. няма,

ср. Отгл. същ. от вися. Четири години как Панчо дели времето си между висене по вратите на канцелариите и излежаване по кафенетата и картоигране. Ив. Вазов, Съч. IX, 103. Аз минавам нещо като арбитър по печатарската техника — безконечни съвещания, обикаляне складове за хартия, висене в печатницата часове да проверим как ще изглежда и пр. Вл. Василев, СбАСЕП, 403.

ВЍСЀНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вѝся̀.

ВЍСЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вѝся и от вѝся се.

Виж повече