висѐне - единствено число, нечленувано висѐнето - единствено число, членувано
ВИСЀНЕ, мн. няма,
ср. Отгл. същ. от вися. Четири години как Панчо дели времето си между висене по вратите на канцелариите и излежаване по кафенетата и картоигране. Ив. Вазов, Съч. IX, 103. Аз минавам нещо като арбитър по печатарската техника — безконечни съвещания, обикаляне складове за хартия, висене в печатницата часове да проверим как ще изглежда и пр. Вл. Василев, СбАСЕП, 403.See moreВЍСЀНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вѝся̀.
ВЍСЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вѝся и от вѝся се.