вла̀кнест - единствено число, мъжки род, нечленувано вла̀кнестия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член вла̀кнестият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член вла̀кнеста - единствено число, женски род, нечленувано вла̀кнестата - единствено число, женски род, членувано вла̀кнесто - единствено число, среден род, нечленувано вла̀кнестото - единствено число, среден род, членувано вла̀кнести - множествено число, нечленувано вла̀кнестите - множествено число, членувано
ВЛА̀КНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Спец. Който е съставен от влакна, който се характеризира с наличие на влакна, който е във вид на влакна. Много от блатата в умерените и северните страни са отчасти или изцяло изпълнени с влакнеста, жълта до тъмнокафява маса от растителни останки, наречена торф. Геол. IX кл, 46. У други растения,.., главният корен слабо се развива, но затуй пък у тях израстват корени от подземната част на стъблото. Те образуват снопче. Такива корени се наричат брадати или влакнести. Бтн V и VI кл (превод), 30. Влакнеста структура.
2. Разг. Който е покрит, обрасъл с косми, влакна; космат. Той се раздвижи цял в креслото, дори за миг издигна и сложи върху масата двете си ръце, но като видя, че ние ги гледаме, гузно ги отдръпна — те бяха наистина необикновено грамадни, влакнести и груби. Г. Райчев, Избр. съч. II, 17. Тя [мечката] се въртеше тромаво, хапеше, блъскаше с лапи, дращеше, но все не можеше да оварди влакнестия си корем от острите зъби на глиганите. О. Василев, ДГ, 102. ● Обр. От ляво и дясно се продължава гребена на Белмекен с ред стръмнини, върхове, ту плешиви, .., ту обвити като с гъжви от влакнести, подвижни мъгли. Ив. Вазов, Съч. XVII, 69.