ру̀нтав - единствено число, мъжки род, нечленувано * ру̀нтавия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ру̀нтавият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ру̀нтава - единствено число, женски род, нечленувано ру̀нтавата - единствено число, женски род, членувано ру̀нтаво - единствено число, среден род, нечленувано ру̀нтавото - единствено число, среден род, членувано ру̀нтави - множествено число, нечленувано ру̀нтавите - множествено число, членувано
- 1. рунтав
- - Ще налетиш на рунтави гърди
Виж повече- - Ще намериш рунтав у гърдите
РУ̀НТАВ -а, -о, мн. -и, прил. 1. За козина, опашка и под. на животно — който е с дълги и гъсти завити косми.
Кабзата е от тия зли кучета, които, ако знаеш само как да погалиш по рунтавата козина, веднага лягат в краката ти. А. Гуляшки, СВ, 117. През намалялата и прозрачна вода по дъното се виждаха орехи, продупчени .. от катерици и съсели, които все още мятаха рунтавите си опашки по дърветата. Д. Фучеджиев, Р, 157-158. Иван се спря пред Шаро .. и го погали по рунтавата главичка с умните кучешки очи. П. Спасов, ХлХ, 364.Виж повече2. За животно — който е с дълга и гъста козина със завити косми. Едно рунтаво куче помахваше дружелюбно опашка. Д. Фучеджиев, Р, 326. През големия баир на селото го срещнало черното циганче — овчарчето, дето лани се бори с рунтавата мечка. БР, 1943, кн. 8, 306. Тя [вълчицата] щеше да легне сред шумата и оглозганите кости, а рунтавите вълчета .. стръвно и лакомо щяха да задърпат мършавите ѝ гърди. Й. Йовков, ВАХ, 153. Нейде зад полето, нейде зад Балкана някога живяла рунтава Лисана. Н. Янков, БК I [eа]. По ливадите зелени / блеят рунтави стада. К Величков, Съч. І [eа].
3. За мустаци, брада, вежди, коса и др.— който е с дълги и гъсти завити косми. Избягала е [мечката] от циганина мечкар с дългите черни мустаци, рунтави като бабината къделя на хурката. Н. Каралиева, ЯЧ, 6. Никога не се изличава от паметта ми тоя висок .., с голяма глава и черна рунтава брада человек. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 160. Свако му бе застанал срещу него .. Очите под рунтавите вежди бяха зли. Д. Фучеджиев, Р, 338. Той беше нисък, широкоплещест мъж и лицето му, полупокрито от големи, рунтави бакенбарди беше яркочервено. Ат. Шопов, ГС (превод) [еа]. Единият беше огромен, с широки рамене и странно къси крака, с рунтава коса, като козината на як. В. Русинов, ДХ (превод) [eа]. // За част от тяло, от лице — който е покрит с гъсти завити косми; космат. Стамат, разгърдил рунтави, белоснежни гърди, водеше хорото. А. Гуляшки, МТС, 307. По бузите му растеше съвсем малко косица .., а там, дето други мъже имаха рунтави сколуфи, кожата му бе гола като яйце. Й. Радичков, СР, 117.
4. За човек или глава на човек — който е с коса с гъсти и дълги къдрави косми. Преди да гръмне, той извърна леко рунтава си глава. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 352. Имаше един рибар .. Беше на около четиридесет години, рунтав и червенокос. А. Гуляшки, ЗР, 75.
5. За кожа или изделие от влакнеста, косместа материя — който е с дълги и гъсти косъмчета или влакна, обикновено щръкнали; рошав. Тук всички бяха с калпаци. Сигурно добре топлеха тия рунтави кожи. А. Гуляшки, МТК, 78. Изпод сайванта излезе невисок, набит човек с необичайно рунтав калпак. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 13. Едни носеха рунтави кожуси .., други работеха голи до кръста. А. Гуляшки, ЗВ, 56. Зад колата започнаха да се нареждат и ездачи с метнати върху конете рунтави халища. Б. Несторов, АР, 144.
6. Прен. Поет. За връх, хълм — който е обрасъл с гъста гора, с много дървета, някои от които се подават, стърчат над другите; рошав. Погледът, възхитен, фърчи по зелените стени, чиито рунтави върхове се потапят нежно в небесната синини. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 113. В подножията на хълмовете .. — лозя, лозя .., а далеч горе над рунтавите върхове на Балкана — хайдушките „Божурова“ и „Агликина“ поляна. К. Константинов, ППГ, 15.