вла̀стнически - множествено число, нечленувано вла̀стническия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член вла̀стническият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член вла̀стническа - единствено число, женски род, нечленувано вла̀стническата - единствено число, женски род, членувано вла̀стническо - единствено число, среден род, нечленувано вла̀стническото - единствено число, среден род, членувано вла̀стническите - множествено число, членувано
ВЛА̀СТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на човек, изискващ да се подчиняват на волята му; деспотичен, авторитарен, властен. Припомни си няколко случки от дружбата си с Минтана. Всякога му е премълчавал и отстъпвал, сякаш се е подчинявал на властническия му нрав. К. Петканов, ДЧ, 55.
Причините за това [влошаването на отношенията] бяха най-различни. Преди всичко те се кореняха в сприхавия характер на Страшимиров, в амбициозната му властническа натура. М. Кремен, РЯ, 513. Самият той [охлювът] недоумяваше — / отде се беше взел / у него този изблик на диктаторски, / на властнически сили. Хр. Радевски, Б, 51.Виж повече2. Който съдържа или изразява желание, повеля за подчиняване на чужда воля; повелителен, заповеднически, властен. Каулбарс говореше без явна неприязън, но с известен властнически тон. С. Радев, ССБ II, 291.
ВЛА̀СТНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. властнически; властно. Той обаче не бе успял да скрие, че нейната любов му тежи, задето тя му я предлага тъй изобилно, властнически и обвързващо. М. Кремен, РЯ, 472.