деспотѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано деспотѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член деспотѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член деспотѝчна - единствено число, женски род, нечленувано деспотѝчната - единствено число, женски род, членувано деспотѝчно - единствено число, среден род, нечленувано деспотѝчното - единствено число, среден род, членувано деспотѝчни - множествено число, нечленувано деспотѝчните - множествено число, членувано
1 насилнически - потиснически - тираничен - деспотичен - угнетителен - диктаторски - сатрапски - деребейски (прен.; разг.) - "" 2 тираничен - деспотичен - властен - властнически
ДЕСПОТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който проявява деспотизъм (в 1 знач.), който потиска грубо свободата на другите, тяхната воля, желания и интереси.
Към учениците Йовков беше сериозен и строг, но не деспотичен. Л. Стоянов, СбАСЕП, 302. Управлявалият до 1948 г. имамВиж повечеЯхия бил суров и деспотичен човек. П. Цолов, Й, 22.
2. За характер, нрав, чувство и под. — който показва или изразява склонност към деспотизъм; деспотически. Когато на ръката му блеснаха триъгълните жълти нашивки, у него неочаквано се пробуди едно деспотично чувство и той започна да вилнее и да тероризира съвсем безпричинно младите войници. Св. Минков, Избр. пр, 21. Той бил хубавец, способен младеж,.., но амбициозен до замайване.. И над всичко отгоре — с деспотичен нрав, винаги подозрителен и ревнив като ага. А. Гуляшки, ЗР, 293.
3. Който е основан на деспотизъм, който се отличава с абсолютна власт, произвол и насилие; деспотически. Борбата на народните маси против деспотичната династия Цин и феодалите се разразила с голяма сила. Ист. VIII кл, 112-113. Вярвали, че той [фараонът] е получил сила и власт от боговете. Такава неограничена царска власт се нарича деспотична. Ист. V кл, 23-24. Деспотично управление. Деспотичен режим.