въвѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време въвѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време въвѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време въвѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време въвѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време въвѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време въвѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време въвѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време въвѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време въвѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време въвѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време въвѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение въвѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение въвѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие въвѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие въвѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие въвѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие въвѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие въвѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие въвѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие въвѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие въвѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие въвѝрайки - деепричастие въвѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие въвѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие въвѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие въвѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие въвѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие въвѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие въвѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие въвѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие въвѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие въвѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие въвѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие въвѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие въвѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие въвѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие въвѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие въвѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие въвѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие въвѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ВЪВЍРАМ, -аш, несв.; въвра̀, -èш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. въвря̀л, -а, -о, мн. въврèли, прич. мин. страд. въвря̀н, -а, -о, мн. въврèни, св., прех. 1. Правя нещо да влезе обикн. с натиск вътре в друго или между други неща; вра, завирам, вкарвам, вмъквам, пъхам. Той се ослуша една-две минути, па въвря ключа, възви полека и бутна вратата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 57. — Другарю Пантер, ето моя шмайзер! Да вам ти го на драго сърце.. — Я да видя — съгласяваше се Пантера за момент и като въвираше шията си в ремъка на картечния пистолет, хващаше със здравата ръка приклада. К. Ламбрев, СП, 154. Той [работникът] пак въвира края на цевта в адската пещ и отново.. размеква лавата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 45-46. Въвирам кукичката между първите два зъба [на бърдото на стана]. Т. Влайков, Пр I, 164.Виж повече2. Доближавам, приближавам безцеремонно нещо непосредствено до лицето, очите на някого; навирам, пъхам. При всяка нова чаша, която Петър му въвираше пълна под носа, той казваше: — Стига, брате. Елин Пелин, Съч. III, 44. Той се приближи до мене, хвана ме здраво за дрехата и въвря чак до лицето ми своя отвратителен гол череп. Г. Райчев, Избр. съч. II, 26. въвирам се, въвра се страд.
ВЪВЍРАМ СЕ несв.; въвра̀ се св., непрех. 1. Влизам, вмъквам се обикн. с усилие в нещо тясно или между други неща; вра се, пъхам се, мушкам се. Той се вмъкна между ниските лещаци, които задръстиха дола, и се въвря в гъсталака. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 158-159. Ще отрежа ей там ония клони, дето се въвират в керемидите, та ги трошат. Й. Йовков, АМГ, 62. Едно малко, хубаво яре се въвря в краката ми и захвана да скача около тях. К. Ламбрев, СП, 218. // Тикам се, вмъквам се на потайно, скрито място; вра се. Въвира се като червиво куче по кюшетата. Погов.
2. Приближавам се непосредствено, плътно до някого или до нещо; вра се, завирам се, пъхам се. Едно пресекнато хъркане са чуваше от двете момичета .. Те са още въвираха една у друга, още по-стегнато са прегърнаха; след няколко минути са уталожиха и потаиха! Ил. Блъсков, ПБ III, 40. Не се въвирай у него, нали е болен.
3. Прен. Разг. Опитвам се, искам да участвам в нещо с нахалство, без да притежавам необходимите качества или без да съм желан, търсен; пъхам се, намъквам се. — Хъде-хъде, не се въвирай, където не те викат! Върви си на мястото. П. Тодоров, Събр. пр II, 279. — Какво ни се бърка той [владиката] в работата, кой го е викал, кой го е канил, какво така се въвира, ето и нов, свой човек ни праща. Д. Талев, ЖС, 135. Война, пребродихме чак до унгарските кърове. Но всичко мина. Върнахме се и всеки по своя път — аз реших да не се въвирам, дето не ми е мястото — станах горски работник. В. Ченков, ПС, 77. Костадин си казваше: „Сигурно пак гласят някой събор да свалят дружбашите.“ Не можеше да се начуди на братовата си готовност да се въвира в политиката. Ем. Станев, ИК III, 196.
◊ Въвирам / въвра в миша дупка някого. Разг.; Въвирам / въвра в кучи (кучешки) гъз някого. Разг. Грубо.; Въвирам / въвра в кози рог някого. Диал. 1. Нахоквам много остро, жестоко някого. 2. Отмъщавам си на някого, наказвам го, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го правя безсилен, безвреден. Въвирам / въвра в очи<те> (носа) на някого нещо. Разг. 1. Съвсем отблизо показвам на някого нещо (обикн. някакъв документ) като доказателство за правотата, истинността на нещо. След като му въврях в очите удостоверението, той отстъпи. 2. Казвам на някого някакъв факт, с който му доказвам, че не е прав. — Стига ми въвира в носа това дете. Знам, че съм виновен за него. 3. Настойчиво и досадно непрекъснато казвам, изтъквам на някого нещо или напомням, натяквам на някого за нещо или за някого. Беше ни втръснало да ни обучават, да ни се въвира в очи, непрекъснато от всяка страница на вестниците,.. на учебниците, че повечето големи световни открития са дело на.. руски откриватели. Г. Данаилов, ДС, 211. Дано не те види от някъде Мита — Кехайовата щерка. — Стига ми си въвирал тая Мита в очите. К. Петканов, ЗлЗ, 6. — Лукан е добро момче. Знам, че ти го обичаш. Тя ми каза със злост: — Откъде накъде ми въвираш в очите тоя Лукан? Елин Пелин, Съч. II, 62. Въвирам се / въвра се в очи<те> на някого. Разг. Натрапвам се, налагам се на някого. Странен човек бе тоя Припрянов — колкото по-въздържан, по-надменен беше поручикът, толкова по̀ се привързваше към него; търсеше му дружбата, въвираше се в очите му. Ил. Волен, НС, 97. Въвирам се / въвра се в устата на вълка (на звяра). Разг. Постъпвам така, че сам се излагам на голяма опасност, която идва от страна на някого. Въвирам си / въвра си носа (гагата, муцуната) някъде; въвирам / въвра нос някъде. Разг.; Въвирам си / въвра си главата някъде. Диал. Меся се, бъркам се там, където не трябва, не е желано или проявявам неоправдан, ненужен интерес към нещо. Той като на себе си каза: — Тоя господин почна да си въвира гагата там, където не му е работата, иска много да знае... Д. Спространов, С, 228. — Нали е мома... преструвки! / Жълтий Кукуряк зловолно / се обади и промъмра: / знам аз за какво е болна! / „Ти мълчи! Незван, неканен, / нос навсякъде въвираш — / сопна му се ядно Кринът.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 134.
— Други форми: в о в ѝ р а м (остар. и диал.), в в ѝ р а м (диал.).