възвися̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време възвися̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време възвися̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време възвися̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време възвися̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време възвися̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време възвися̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време възвися̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време възвися̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време възвися̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време възвися̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време възвися̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение възвися̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение възвися̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възвися̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие възвися̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие възвися̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възвися̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие възвися̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възвися̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие възвися̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие възвися̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие възвися̀вайки - деепричастие възвися̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие възвися̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие възвися̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие възвися̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие възвися̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие възвися̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие възвися̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие възвися̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие възвися̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие възвися̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие възвися̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие възвися̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие възвися̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие възвися̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие възвися̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие възвися̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие възвися̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие възвися̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ВЪЗВИСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възвися̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. 1. Издигам, откроявам в пространството нависоко, над околната среда (ръст, част или части от него); извисявам, извишавам, възвишавам. По-надолу, до реката, възвисяваше старите си зидове кулата. К. Калчев, СТ, 221. Планини великолепни,.. Кой е възвисил върховете ви до над облаците? Пч, 1871, кн. 6, 81.Виж повече2. Прен. Правя някой или нещо да придобие по-висши нравствени и духовни качества. Никой друг [както майката] не може да изпитва такава безмерна обич, да жали толкова много и да има такова неизтощимо търпение — тая най-голяма сила на сърцето човешко, тая благодат негова и безценна добродетел, която възвисява човека. Д. Талев, ГЧ, 439. Ако намеря отнякъде пари и училището ще продължа, и ще си накупя много книги. Книги, които затоплят сърцето, възвисяват духа, правят хората по-юначни, учат ги как да извършат велики дела. Кр. Григоров, ОНУ, 118. Влезе в черквата и грохна пред олтара .. Копнееше за молитва, но светите думи не го възвисяваха и не му носеха утеха. Ц. Лачева, СА, 28. Милев рисуваше по най-странен начин:.. — жени, майки, моми, които идват в българския дом да го украсят,.., да отменят самотата на мъжа и да възвисят и пречистят копнежите му. Ал. Гетман и др., СБ, 44.
3. Прен. Остар. Довеждам някого или нещо до по-висш етап на развитие, до преуспяване; възвишавам. От тях [Асеновци] бащата поднови разтуреното българско царство,.., а синът го възвиси до такава степен, до каквато беше стигнало само во времето на Симеона Великиго. Т. Шишков, ИБН, 229. Милий ми българский народе! .. Само истинската наука и доброто възпитание щат та възвисят на високий оня стъпен на напредъка, на когото ся достигнали другите по-просвещени и образовани народи. Н. Начов, Лет., 1873, 103. Нечувственият комахай сега наший народ, на старо време и той е имал свои отечестволюбци, които го бяха възвисили до най-висока степен на славата. П. Р. Славейков, СК, 31. // Издигам някого или нещо в по-висок ранг. За нас дякон Левски стои неизмеримо по-високо на бесилницата си, отколкото ако щастието му го беше възвисило до екзархийски трон. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 53. Тутакси после кръщението си българите са обърнале към папа Николая I с молба да възвиси България до степен на отделен патриархат. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 62. Гуеро ся оженил за дъщерята на един главатарин и за малко време възвисили го и го направили войвода. П. Кисимов, ОА I (превод), 25.
4. Остар. Увеличавам размера на сума, брой, стойността на нещо; възвишавам, въздигам, възкачвам. Количеството на кавето, което са употреблява ежегодно в Европа, са простира до 80 милиона оки; а в Северна Америка до 20 милиона. Ако при тие суми присъединиме онова количество, което са употреблява на восток, в Северна Америка и в оние страни, дето се ражда каве, то общата сума на неговото употребление ние смело можеме да възвисиме до 150 милиона оки. Знан., 1875, бр. 12, 188.
5. Остар. Мат. С предл. в и в съчет. със същ. к в а д р а т, к у б и под. Повдигам на някаква степен; въздигам. Съразмерност ся не изменява, ако възвисим в квадрат или в каква да било друга степен всичките ѝ членове. Хр. Данов, ТПЧ, 245. възвисявам се, възвися се страд. Ритмическото слово помага само да се възвиси общият тон на представлението. „Подема се не съдържанието на мислите и чувствата, а коефициентът на естетическо въздействие.“ Н. Лилиев, Съч. III, 306.
ВЪЗВИСЯ̀ВАМ СЕ несв.; възвися̀ се св., непрех. Книж. 1. Издигам се, откроявам се в пространството нависоко, над околната среда; извисявам се, извишавам се, възвишавам се, въздигам се. Затварям си очите. Руините, вместо да изчезнат — възвисяват се, очертават бойници над двукрилата, кована с желязо порта. Н. Хайтов, ШГ, 218. Над селото [Шипка] са българските Термопили — Шипченският проход, там се възвисяват върховете на Столетов и Бузлуджа. Л. Мелнишки, ПП, 19. В живописно безредие .. се възвисяват и пресичат силуетите на най-внушителните куполни сгради на града. П. Мирчев, К, 7. Неговите [на манастира] четири кули ся възвисяват над високите стени. Ч, 1871, бр. 10, 311. След една минута огнът пламна, издаде най-напред една светлина червеникава, а полека-лека той ся възвиси на възсини язици под гъстата шума на дъбовете. М. Балабанов, ДБ (превод), 67.
2. Прен. Придобивам по-висши нравствени и духовни качества; въздигам се. Но винаги ли, о души корави, / таз маска и от вас сами ви крий? / — Не сещате ли нявга жажда вий, / .. / над суетата да се възвисите / ..? К. Христов, Т, 65.
3. Прен. Остар. Достигам до по-висш етап на развитие, до преуспяване; възвишавам се, въздигам се. Старата философия, до каквато и висока степен на развитие да беше достигнала, никога не беше се възвисила до принципа на равенство между човеците. К. Величков, ПССъч. III, 64. При Йоана II Асеня българското царство се възвиси до една голяма степен. Р. Каролев, УБЧИ, 48. // Обикн. с предл. н а. Достигам, получавам по-висок ранг; възвишавам се, издигам се, въздигам се. Надявам се скоро да се възвися на някоя висока служба в свободна България. Ив. Вазов, МЧ, 31. А българският учител в това училище г. С. Панаретов .. са възвисил на чина професор със степен магистър. Ч, 1875, бр. 7, 334. А пак Шевкет паша се възвиси за началник на гвардията на палата! Г. Белев, БК (превод), 70. Никой от членовете на върховния съвет на правосъдието не са сваля от службата си, освен ако самичък си даде оставката или ако са възвиси на по-висока служба, или ако са осъди за престъпление. ДЗОИ I (превод), 88.
4. Остар. За сума, брой, стойност — увеличавам размера си; възвишавам се, възкачвам се.
◊ Възвисявам / възвися на престола някого. Остар. Книж. Правя някого монарх. По-сетне англичаните възвисиха на царский престол Едуарда, който беше по кръв от техните царе. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 242. Възвисявам се / възвися се на престола. Остар. Книж. Ставам монарх.
— Друга (остар. книж.) форма: в о з в и с я̀ в а м.