възпра̀вям - първо лице, единствено число, сегашно време възпра̀вяш - второ лице, единствено число, сегашно време възпра̀вя - трето лице, единствено число, минало свършено време възпра̀вяме - първо лице, множествено число, сегашно време възпра̀вяте - второ лице, множествено число, сегашно време възпра̀вят - трето лице, множествено число, сегашно време възпра̀вях - първо лице, единствено число, минало несвършено време възпра̀вяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време възпра̀вяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време възпра̀вяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време възпра̀вяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време възпра̀вяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение възпра̀вяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение възпра̀вящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възпра̀вящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие възпра̀вящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие възпра̀вяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възпра̀вящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие възпра̀вящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възпра̀вящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие възпра̀вящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие възпра̀вящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие възпра̀вяйки - деепричастие възпра̀вял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие възпра̀вялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие възпра̀вялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие възпра̀вяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие възпра̀вялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие възпра̀вяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие възпра̀вялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие възпра̀вяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие възпра̀вялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие възпра̀вян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие възпра̀вяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие възпра̀вяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие възпра̀вяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие възпра̀вяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие възпра̀вяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие възпра̀вяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие възпра̀вяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие възпра̀вяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ВЪЗПРА̀ВЯМ, -яш, несв.; възпра̀вя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям нещо да стои право, в отвесно положение или в положение, близко до отвесното; изправям1. Възправяхме едри плочи, заставахме на разстояние, с камъни в ръце, и при подаване на знака започвахме да замерваме, да събаряме и разбиваме изправените плочи. Н. Хайтов, ШГ, 29. Издигнали бесилката насред града. Преметнали въжето, а под въжето възправили високо буре и стълбичка. Й. Вълчев, РЗ, 5. Само Тонката, възправил един стар кепенк от страната, отгдето духа, върти чука, работи и не иска да знае. Чудомир, Избр. пр, 234. // Поставям нещо да стои право, в отвесно или в почти отвесно положение, като го подпирам; изправям1. Момчилка разтреби масичката, дигна я и я възправи до стената. Д. Ангелов, ЖС, 74. Щом влезе, свали си чепкеня и го сложи в един кът, а тоягата си възправи въз стената. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 221.Виж повече2. Вдигам нагоре нещо наведено (глава, снага и под.), за да застане в обикновеното си изправено, отвесно положение; изправям1. А той, възправил глава всред хорото, вперил очи в момите — не мига. Ц. Церковски, Съч. III, 71. — Значи, не свършихте и тази работа. Аника възправи чело. — Работата се свърши. А. Страшимиров, Съч. V, 291. Но щом ги [растенията] росата одъжди, те пак ся разкръвяват и изново възправят клюмналите си върховце. Пч, 1871, кн. 6, 84. Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой кумир го кара да пада ничком? Н. Райнов, БЛ, 105.
3. Издигам ръст отвесно нагоре, на голяма височина от основата над околната среда; възвисявам, възвишавам, извисявам. Под нас далеко долу се разстилаше зелената равнина на полето, заградено със синкавите силуети на планината и на нейните верижни гористи разклонения, които смирено бяха възправили обли върхове към небето. Елин Пелин, Съч. IV, 57. Два дебели бряста възправяха стволи от оброчището. Н. Нинов, ЕШО, 19.
4. Остар. Книж. Издигам (обикн. паметник); въздигам. В негова чест отсякоха медали с неговий образ и му възправиха статуи. Лет., 1874, 80.
ВЪЗПРА̀ВЯМ СЕ несв.; възпра̀вя се св., непрех. 1. Заставам прав или се надигам от седнало, от легнало или от наведено положение; изправям се. Орце се възправи — спокоен, студен. Метна дясна ръка зад гърба. И потръгна — бавен, тежък. А. Страшимиров, Съч. V, 258. Старците седят си тамо / на камък чудно изгладен, във кръг свещен наредени. / После те вземат тояги на гръмогласни викачи / и се възправят и редом всеки си думата каза. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 40. Наведе ся тогаз Трипани и ся вглъби в дълбоко море на размисли и тогаз чак ся възправи, когато го сбута Мацко да го дигне. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 143. // Заставам някъде прав и обикн. неподвижен; изправям се. Пред него се възправи възрастен войник, застана на колене и дигна ръце, молейки пощада: — Братле, не ме убивай, аз съм ваш! Ив. Хаджимарчев, ОК, 447. Разсъмваше. Гневота се възправяше самотен на възвишението и гледаше как гори Аароновото имение. А. Дончев, СВС, 840. Уста Начовица тоже беше дребна, суха и едва стигаше до рамото му, като се възправеше при него. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. // За животно — правя тялото ми да заеме почти отвесно положение с вдигнати във въздуха предни крака; изправям се. Офицерът,.., щом наближи моста, дръпна силно юздите на коня си, да го спре, а той се възправи на задните си крака. А. Каралийчев, НЧ, 46. Щом звярът се възправи пред него, той бързо подаде напред ръката си и мечката стовари предните си лапи върху нея. О. Василев, ЗЗ, 12. А пъргавият кон, размятал буйна грива, / пръхти, стъписва се, възправя се, играй. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 108.
2. Стоя изправен на голяма височина от основата и над околната среда; извисявам се, възвисявам се, възвишавам се. Те не можаха да стигнат до планинския връх, защото пътя им преграждаха бодливи храсти, зъбати скали се възправяха високо напреде им. А. Каралийчев, ТР, 69. Пирин се възправя отново горе, бял и огромен, като някоя исполинска катедрала с безброй каменни звънарни, стрели и кули, забити в небето. К. Константинов, ПЗ, 72. Из черния пояс на парковете се възправя високо в небето Храдчани със своите призрачни готически кули. Н. Фурнаджиев, МП, 92. С навъсено чело, загърнат в плащ мъглив, / възправя се далеч Балкана горделив. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 45. В пиринските приоблачни простори, / сред млади мури и високи бори / ела столетна — яка, величава, — / над тънките върхари се възправя. Д. Пантелеев, ВДК, 20.
3. Прен. За образ, спомен, мисъл — отново възниквам, появявам се в паметта, във въображението на някого; възкръсвам, въставам, изправям се. Едно видение не се махваше от въображението му.. И сега, щом затвори очи, с поразителна яснота то отново се възправи пред него. Й. Йовков, Ж 1945, 189. В мислите му бавно се възправяше Харула и чак тогава Петко започваше да се вини; не търсеше ли той да прости подлостта на Димитрис заради нея?... Ст. Сивриев, ПВ, 87. И сега пред очите му се възправяше младежът — среден на ръст, широкогръд като носорог, набит и снажен. Н. Райнов, КЦ, 121. — Той замълча, погледът му стана замечтан, сякаш пред очите му се възправи родният му град. Д. Спространов, С, 169.
4. Прен. С предл. с р е щ у, п р о т и в. Противопоставям се враждебно на някого или нещо, опълчвам се срещу някого или нещо; изправям се. Беше настъпил третият ден от историческата битка на Шипка. Върху планинския гребен се бяха възправили шепа защитници срещу четиридесетхилядните табори на Сюлейман паша. А. Каралийчев, ТР, 157. — Може да сте слушали за чепинския Башко. През кърджалийско той се възправил срещу султана. Ст. Станчев, ПЯС, 66. Провинциалните катаклизми най-често започват от нищо. В своето развитие това нищо набъбва,.. и разделя обществеността на две, при което всяка половина се възправя застрашително срещу другата. Ст. Сивриев, ЗСБ, 85.
5. Диал. Замогвам се, възстановявам се след период на изпадане; възмогвам се, изправям се (Н. Геров, РБЯ).
◊ Възправят се / възправят се космите на главата ми. Остар. Изпадам в ужас, обзема ме силен страх; изправят ми се космите. Студен пот обля лицето ми и космите на главата ми ся възправиха. П. Р. Славейков, РО (превод), 99.