възвишѐние - единствено число, нечленувано възвишѐнието - единствено число, членувано възвишѐния - множествено число, нечленувано възвишѐнията - множествено число, членувано
ВЪЗВИШЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Част от земната повърхност, която се издига не много високо над околната местност.
Търново .. е същински предпланински град. Този тип градове са разположени край речните корита в последните възвишения на планинските гънки. П. Делирадев, БГХ, 78. Колата се заизкачва по някакво сенчесто възвишение, мина по един каменен мост .. и се озова пред старинен замък. Ал. Бабек, МЕ, 218-219. Хоризонтът е запречен с висок планински бряг. Грамадни хълмове и — чудни скалисти възвишения, покрити със зеленина. Б. Шивачев, ПЮА, 40. Построена на малко възвишение, тя [сградата] властвуваше над парка. Ст. Стратиев, ПП, 107. Руската равнина е изпъстрена с ниски, плоски възвишения. В северната ѝ част във вдлъбнатините между възвишенията са разположени много езера. Геогр. VI кл, 11.Виж повече2. Остар. Книж. Специално издигнато място, пригодено за заставане нависоко. На главното тържище пред двореца .. бяха направени възвишения, на които кралят се качваше доволно често, за да хвърга на народа монети и драгоценни неща. Знан., 1875, бр. 13, 198.
3. Само ед. Остар. Книж. Възвисяване, възвишаване. Работи, за да достигнеш до точката на своето умствено, нравствено и веществено възвишение и ти ще да заприличаш тогава на народ и ще да бъдеш достоен за почит и за уважение. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 10, 2. После смъртта на Симеона България са запряла на пътя кам своето възвишение и развитие. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 11. Благодаряха на някои мютюсарифи, каймаками и мюдюри и искаха тяхното възвишение, защото биле показвали извънредна деятелност в преследванието на немирниците. З. Стоянов, ЗБВ I, 95. Ако понижението на цените [на кафето] усилва употреблението, то, наопаки, употреблението са не умалява така нагледно, когато след време са възкачат цените, разбира се, ако само това възвишение на цените да не бъде твърде силно. Знан., 1875, бр. 12, 188.