ЛЕКСИТ

Основна форма: рѝд - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

рѝд - единствено число, нечленувано *
рѝда - бройна форма
рѝдът - единствено число, членувано - пълен член
рѝдове - множествено число, нечленувано
рѝдовете - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 височина - възвишение - хълм - баир - рид - могила - рът - рътлина - бърдо (разг.) - вис (поет.) - висина (поет.)

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:

1. рид

- Развлякъл съм се като мъгла по ридища

Резултати от: Речник на българския език

РИД, ридъ̀т, рида̀, мн. рѝдове, след числ. рѝда, м. Немного високо земно възвишение със заоблен връх, продълговати и обикн. симетрични склонове; хълм, бърдо¹, баир, чукар, рът.

Двамата преминаха дола и се изкачиха по отсрещния рид. Ем. Станев, ПЕГ, 24. Заран, като ставах, виждах някои голи ридове побелели като от сняг, а то беше слана! Ив. Вазов, Съч. VІІ, 180. Селото беше от трийсетина дървени хижи, накацали по склоновете на двата рида. Д. Талев, С ІІ, 128. Навалицата се люшна по нечия заповед наляво и надясно и опразни пътя, който пресичаше билото на рида. Ст. Загорчинов, ДП, 490. В далечината се надигаше първият планински рид, обрасъл с къдрава зеленина. П. Бобев, ГЕ, 20.

Виж повече