възпламенѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано
възпламенѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
възпламенѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
възпламенѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано
възпламенѝтелната - единствено число, женски род, членувано
възпламенѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано
възпламенѝтелното - единствено число, среден род, членувано
възпламенѝтелни - множествено число, нечленувано
възпламенѝтелните - множествено число, членувано
ВЪЗПЛАМЕНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За вещество — който лесно се възпламенява; леснозапалим.