възпламенѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано възпламенѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член възпламенѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член възпламенѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано възпламенѝтелната - единствено число, женски род, членувано възпламенѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано възпламенѝтелното - единствено число, среден род, членувано възпламенѝтелни - множествено число, нечленувано възпламенѝтелните - множествено число, членувано
ВЪЗПЛАМЕНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За вещество — който лесно се възпламенява; леснозапалим.