избухлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * избухлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член избухлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член избухлѝва - единствено число, женски род, нечленувано избухлѝвата - единствено число, женски род, членувано избухлѝво - единствено число, среден род, нечленувано избухлѝвото - единствено число, среден род, членувано избухлѝви - множествено число, нечленувано избухлѝвите - множествено число, членувано
1 леснозапалим - възпламенителен - възпламеняем - леснозапалителен - запалим - запалителен - избухлив 2 невъздържан - лют (прен.; разг.) - серт (разг.) - избухлив - сприхав - гневлив - кибритлия (разг.) - барутлия (разг.) - пиперлия (прен.; разг.)
ИЗБУХЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За взривно вещество – който има свойството лесно да избухва, да се взривява.
И Гоце старателно дири през това време хора, които биха могли да помогнат, било с упътвания по минно-разрушителната работа, било с приготовление или доставка на избухливи вещества. Π. Κ. Яворов, Съч. II, 186.Виж повече2. Прен. Който е склонен към прояви на раздразнение, който бързо, лесно избухва2 (в 6 знач.); несдържан, сприхав. Стана още по-нервен и избухлив, сякаш светът му беше крив. Скарваше се за дреболии, нагрубяваше и никой не можеше да излезе насреща му. И. Петров, НЛ, 165. Кръстю пушеше непрекъснато, потъмнял от мъка, задъхан от астмата, все неспокоен, недоволен, избухлив, нетърпелив. Г. Караславов, ОХ, 397. Той изобщо бе нервна натура, избухлив, с раздразнителен характер. Ст. Попвасилев, СбАСЕП, 51. Избухлив характер.