гневлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * гневлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член гневлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член гневлѝва - единствено число, женски род, нечленувано гневлѝвата - единствено число, женски род, членувано гневлѝво - единствено число, среден род, нечленувано гневлѝвото - единствено число, среден род, членувано гневлѝви - множествено число, нечленувано гневлѝвите - множествено число, членувано
ГНЕВЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. На когото е присъщо лесно да се гневи, който се гневи от малко; избухлив, сприхав. Вчера той отиде при баща ѝ,.., надут, гневлив и злорек селянин. Ив. Вазов, Съч. VII, 125. — Как ще оставим общината в ръцете на вчерашни деца! — викаше Аврам Немтур, който държеше за наместника и колкото повече старееше, ставаше по-упорит и гневлив. Д. Талев, ЖС, 219. Ако чловлек е яростлив и гневлив.., то не ще да има много приятели. КТЕМ, 50. // Който е присъщ на избухлив, сприхав човек. Може би стремителността, с която се появи пред болярите, беше повече избухване на гневлив и остър нрав или изблик на накърнена гордост. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 24.
2. Остар. Гневен (в 1, З и 4 знач.).