възражѐние - единствено число, нечленувано възражѐнието - единствено число, членувано възражѐния - множествено число, нечленувано възражѐнията - множествено число, членувано
1 несъгласие - възражение - опровержение 2 "" - протест - възражение (спец.) - оспорване - контестация (книж.)
ВЪЗРАЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Изказано несъгласие с някого или с нещо.
При случай бай Пондю възразяваше доста остро и от тринадесет години насам това бяха първите му възражения срещу мнението на началник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 221. — Когато се завърнах в България, стана дума „Нора“ да се постави на сцената на Народния театър. Явиха се възражения: нямало кой да играе доктор Ранк! Ив. Димов, АИДЖ, 91. Дядо Колю зина да възрази нещо, но гласът му се схвана в гърлото и, вместо възражение, той изпусна само една тежка въздишка. М. Георгиев, Избр. разк., 198. Дядо Либен не търпи никакви възражения, сърди се, когато Хаджи Генчо му противоречи, говори с наставнически тон. Лит. Х кл, 133.Виж повече2. Юрид. Твърдение на ответник по гражданско дело, че са налице факти, които изключват, унищожават, изменят или погасяват претендираното право или отлагат неговото изпълнение. В заповедта на плащане съдът предлага на ответника: вътре в двенеделен срок.., да внесе на ищеца дължимата сума,.. или да подаде, в същия срок, своите възражения. Хр. Даалиев, ТИА, 138.
възражение (юрид.) - demurrer
възражение (юрид.) - objection