ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: оспо̀рване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

оспо̀рване - единствено число, нечленувано
оспо̀рването - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 "" - протест - възражение (спец.) - оспорване - контестация (книж.)

Резултати от: Речник на българския език

ОСПО̀РВАНЕ, мн. -ия,
ср. Отгл. същ. от оспорвам и от оспорвам се. Изказваха се със самоувереността и твърдината на преживял и вкоравял дух мисли, които в средата, където те се появяват, не търпят оспорване. А. Страшимиров, Съч. I, 123. Късите му отсечени фрази не чакаха оспорване. Г. Райчев, Избр. съч. I, 167. Детето може да оспори писмено припознаването... Оспорването се съобщава на родителя, който е припознал детето.
Виж повече