оспо̀рване - единствено число, нечленувано оспо̀рването - единствено число, членувано
ОСПО̀РВАНЕ, мн. -ия,
ср. Отгл. същ. от оспорвам и от оспорвам се. Изказваха се със самоувереността и твърдината на преживял и вкоравял дух мисли, които в средата, където те се появяват, не търпят оспорване. А. Страшимиров, Съч. I, 123. Късите му отсечени фрази не чакаха оспорване. Г. Райчев, Избр. съч. I, 167. Детето може да оспори писмено припознаването... Оспорването се съобщава на родителя, който е припознал детето.See more