ЛЕКСИТ

Основна форма: вървѐне - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

вървѐне - единствено число, нечленувано
вървѐнето - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 вървене - движение - ход - вървеж - ходене
2 вървене - вървеж - походка

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 вървене - стоене
2 вървене - спиране

Резултати от: Речник на българския език

ВЪРВЀНЕ, мн. няма,

ср. Отгл. същ. от вървя̀. Но вървенето в тъмнината под слабата светлина на звездите бе трудно и бавно. Д. Димов, Т, 573. А че е жена — личеше по всичко: и по вървенето, и по белия ръченик... Ст. Марков, ДБ, 124. Вървим един зад друг,.. С отмерена походка, която излъчва първична наслада от самото вървене. Бл. Димитрова, Лав., 18.

ВЪ̀РВЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от въ̀рвя.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския книжовен език..., 1941.

Виж повече