Основна форма: стоѐне - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

стоѐне - единствено число, нечленувано
стоѐнето - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 стоене - вървене
2 стоене - движене
3 стоене - придвижване
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

стоèне

ср. Отгл. същ. от стоя; стояне. Ще гледам да продължа стоенето си тука. Вазов.

Виж повече