глу̀павичък - единствено число, мъжки род, нечленувано глу̀павичкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член глу̀павичкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член глу̀павичка - единствено число, женски род, нечленувано глу̀павичката - единствено число, женски род, членувано глу̀павичко - единствено число, среден род, нечленувано глу̀павичкото - единствено число, среден род, членувано глу̀павички - множествено число, нечленувано глу̀павичките - множествено число, членувано
ГЛУ̀ПАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки,
прил. Умал. от глупав (в 1, 2 и 3 знач.); възглупав. Пеню — глупавичко и хилаво момче — се навърташе понякога у дядо Димови и му помагаше в работата. Ц. Церковски, Съч. III, 158. — Тя се е пошегувала, дядовото,.., пък вие, нали сте мънички и глупавички, мислите, че е наистина — казваше на внучката си старецът. Ст. Марков, ДБ, 491. — Много сте глупавички! — каза козата на яренцата си и поклати глава с укор. — Всеки може да ви излъже! А. Каралийчев, ТР, 104. Той беше дребен човечец, с глупавичко лице, но твърде весело — от сват- барското вино, което обикаляше хорото. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 20.Виж повече