глупова̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано глупова̀тия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член глупова̀тият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член глупова̀та - единствено число, женски род, нечленувано глупова̀тата - единствено число, женски род, членувано глупова̀то - единствено число, среден род, нечленувано глупова̀тото - единствено число, среден род, членувано глупова̀ти - множествено число, нечленувано глупова̀тите - множествено число, членувано
ГЛУПОВА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко глупав; възглупав.
Простодушният, наивен и глуповат цветар можеше да говори всичко, без никой да обърне внимание на думите му. Й. Йовков, ПР, 14. Нямаше нищо по-добродушно от физиономията на хаджи Смиона..; поглед безстрастен, глуповат и вечно усмихнат. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15. Танчо беше висок и сух колибарин, с глуповато лице, със сини, сълзливи очички. Ем. Станев, К, 32. Нямаше вече кой да се обърне към него, към страшилището на тракийската земя, с весела или глуповата дума, с анадолска приказка. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 364. От скъсания джоб на куртката ми беше изпаднала книга — глуповато четиво от швейцарски автор. ВН, 1960, бр. 2659, 4.Виж повече