Основна форма: глупѐц - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

глупѐц - единствено число, нечленувано
глупѐца - бройна форма
глупѐцът - единствено число, членувано - пълен член
глупцѝ - множествено число, нечленувано
глупцѝте - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 глупец - умник

Резултати от: Речник на българския език

ГЛУПЀЦ, зват. глупèцо, мн. -пцѝ, м. Глупак. —

О, безумни глупецо, аз не ти ли казах да помниш моите три поръки през целия си живот? А ти още на минутата ги забрави и ето как глупаво се измами... Ц. Церковски, Съч. III, 286. Всички виждаха спадането на цените, но не желаеха да продадат партидите си.. Те бяха късогледи глупци, които задръстваха пазара и за голямо удоволствие на Борис щяха да са удавят. Д. Димов, Т, 138. Глупецът е дързък, над всичко се смее; / но само да мисли не смее. Ив. Вазов, Съч. III, 227. Пречка е на себе си глупеца, / пречка е на другите мъдреца. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 40. Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забравя / туй що, глупци, вий не знайте / позор ли е или слава! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14.

Виж повече