Основна форма: умнѝк - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

умнѝк - единствено число, нечленувано
умнѝка - единствено число, членувано - непълен член
умнѝкът - единствено число, членувано - пълен член
умнѝци - множествено число, нечленувано
умнѝците - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 умник - глупак
2 умник - глупец
3 умник - гламчо
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

умнѝк, мн. -ци,

м. Диал. Умен човек. Всички знаеха, че Веселин е, умник, че е един от най-силните ученици в цялото училище. П. Вежинов.

Виж повече