го̀ня - първо лице, единствено число, сегашно време го̀ниш - второ лице, единствено число, сегашно време го̀ни - трето лице, единствено число, минало свършено време го̀ним - първо лице, множествено число, сегашно време го̀ните - второ лице, множествено число, сегашно време го̀нят - трето лице, множествено число, сегашно време го̀них - първо лице, единствено число, минало свършено време гонѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време гонѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение го̀нихме - първо лице, множествено число, минало свършено време гонѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време го̀нихте - второ лице, множествено число, минало свършено време гонѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време го̀ниха - трето лице, множествено число, минало свършено време гонѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време го̀нех - първо лице, единствено число, минало несвършено време го̀неше - трето лице, единствено число, минало несвършено време го̀нехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време го̀нехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време го̀неха - трето лице, множествено число, минало несвършено време гонѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение го̀нещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие го̀нещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие го̀нещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие го̀неща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие го̀нещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие го̀нещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие го̀нещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие го̀нещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие го̀нещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие го̀нейки - деепричастие го̀нил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие гонѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие го̀нилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие гонѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие го̀нилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие гонѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие го̀нила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие гонѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие го̀нилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие гонѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие го̀нило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие гонѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие го̀нилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие гонѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие го̀нили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие гонѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие го̀нилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие гонѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие го̀нел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие го̀нела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие го̀нело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие го̀нели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие го̀нен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие го̀нения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие го̀неният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие го̀нена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие го̀нената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие го̀нено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие го̀неното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие го̀нени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие го̀нените - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. гоня
- - Бога ли съм гонил с камъни
Виж повече- - Гони ме навън
- - Гоня босите
- - Гоня вятъра
- - Гоня ким
- - Гоня Михаля
- - Гоня мъглите
- - Гояя облаците
- - Гоня този (тоя), дето (що) духа
- - Господа ли съм гонил с камъни
- - Да гониш бълхи
- - Зайци да гониш
- - Не съм гонил бога с камъни
- - Не съм гонил господа с камъни
- - Оставям/оставя питомното, та <да> гоня дивото
- - Парата с куршум гоня
- - Скакалците гонил
- - С куршум да гониш
- - гоня
- - До девето коляно, гоня
- - До девета рода, гоня
- - До мотика и лопата, гоня
- - Дават ли ти, вземай, гонят ли те, бягай
- - Дават ли ти, еж, гонят ли те, беж
- - С куршум да го гониш <не можеш го стигна>
ГО̀НЯ, -иш,
мин. св. го̀нѝх, несв., прех. 1. Тичам след някого или след нещо, за да го настигна или уловя. Той се извърна и видя недалеко на поляната, че Боримечката гонеше един циганин. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 131. Един от каикчиите го гонеше и наближил бе вече да го хване, когато портата на къщата ся отвори. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), ч. I-II, 74. Тренът маневрирал да влезе в друга линия, а бай Ганьо тичал горкият цели три километра да го гони. Ал. Константинов, БГ, 5. Хукна да бяга, макар че никой не го гонеше. Й. Йовков, СЛ, 136. Монката иска да оздравее още тая нощ, та утре да се върне здрав,.., да гони пеперудите и да играе на топ с другите деца. Елин Пелин, Съч. II, 37. Гони босия, да му вземе цървулите. Погов. // Преследвам дивеч при лов. Ако гониш два заеца, не мож' хвана ни един. Послов.Виж повече2. Преследвам някого, за да го уловя и накажа. — Огнянова гони полицията и заптиетата го дебнат на черковните врата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 148. Сетих се, че тук след
Освобождението баща ми, като войник по онова време, е гонил разбойници,.. Да, тук е така нареченият Делиорман. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 54.
3. Създавам неприятности, мъчнотии някому, пакостя на някого, когото мразя или смятам за свой враг; преследвам. — На шейсет и седем години съм, кай, никой с пръст не ме е закачил, а той да ме удари. Ще го гоня, кай, додето ми падне кълпакът. Й. Йовков, Ж 1945, 44. — Е, мразят я... Какво им пречи да я мразят, — .. — не пречи им нищо, синко,.. Ама я гонят, нямат бога, нямат смирение в душата си. Елин Пелин, Съч. III, 38-39. Раковски, който беше вече научен да го гонят час турци,.., час сърбе за неговите политически убеждения и за неговите и за неговите революционни действия, послуша Касабова и реши са да бяга в Букурещ. П. Хитов, МП, 66
4. Карам някого да се махне отнякъде, обикн. като го плаша, заплашвам; пъдя. Селяните обикновено смятат виенето на кучетата за признак на скорошно побесняване, затова не търпят и гонят тия кучета. Й. Йовков, Разк. I, 123. Той събираше класовете,.., и зърна, паднали на земята. Гонеше с псувни врабците, които страхливо се застъпваха за своя мъничък дял. Елин Пелин, Съч. III, 68. Той гонеше децата и не даваше да се докоснат до него. Г. Караславов, СИ, 44. Канят ли те — еж, гонят ли те — беж. Послов. // Принуждавам някого да напусне завинаги някое място; прокуждам. Ластовички, с гушките от бисер, / зима люта ви гони на юг / дали в пролетта, която иде, / ще ме сварите отново тук? Кр. Белев, ПЗБ, 54. — Я ти ми кажи откровено, както винаги сме си говорили... Кажи какво те гони от село? Нещо с Русаля ли? — досети се Андрея. П. Славински, ПЗ, 247.
5. Разг. Стремя се да стигна до определена цел или до определено място. Те щели да станат твърде рано, преди втори петли, да гонят Клисура, за дето бързали. Ив. Вазов, Съч. XXII, 193. Гороломов преспа още една нощ у Ивана и на другия ден двамата потеглиха на път.. Две села имаха да гонят днес. Й. Йовков, ПГ, 50. — Сега ще излезем на пътеката и оттам ще гоним Дългите ливади. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 376. Δ -Хайде, довиждане! Да не закъснея, че гоня влака.
6. Прен. Стремя се да постигна най-високите достижения, успехи, най-доброто, върха на нещо. Симеон изграждаше престолния град на държавата по свой вкус и разбирания, нашироко и щедро, гонеше великолепието на най-могъщите и богати източни градове. А. Гуляшки, ЗВ, 53. Идеалът, който гонихте десет години, е постигнат. Ал. Константинов, Съч., 192. Ний сме весели бродяги,/ ний сме влюбени в света / и сред смях и песни гоним / свойта хубава мечта. Хр. Смирненски, Съч. II, 40. Оставил питомното, та гони дивото. Погов. // Стремя се да постигна, да осъществя нещо, което съм набелязал. Кехайов дълго бе гонил самостоятелна служба, която да му развърже ръцете. Д. Вълев, Ж, 142. Срещу Стоянов се пръскала мълвата, че гонел чрез дружеството свои користни цели. Друмев знае, че хората са по-често склонни да вярват лошото, та не се учудва на тази клевета. М. Арнаудов, БКД, 141. На младини човек бленува и гони някаква цел. Св. Минков, РТК, 40.
7. Разг. Упорито се стремя да бъда с някого, за да имам интимни отношения с него; преследвам. Някога тя гонеше Борис, а сега Манчев не остави нея на мира, докато не се съгласи да се омъжи за него. К. Калчев, СТ, 170. Малко по-настрана, в кръгла рамка, с цигара в уста се усмихваха светлите очи на Боян. „Хубавец — помисли си Васко. — затова го гонят жените.“ М. Грубешлиева, ПИУ, 250. Щом слезеха на суша, първата му работа беше да потърси магазините за обувки и докато другите.. гонеха проститутките, той пробваше ботуши. Е. Кузманов, ЧДБ, 8.
8. Прен. Разг. Търся много пъти някого, за да получа от него нещо, което (ми) дължи. — Сигурен човек да е, да не го гоня за парите. Й. Йовков, ЧКГ, 212. — Аз съм съдия-изпълнител.. Играе ме един вашенец там, ама тоя път ще му дам да разбере. Няколко пъти го гоня, а все се изплъзва от ръцете ми... Елин пелин, Съч. I, 45.
9. Прен. Разг. Приближавам се до определена възраст, обикн. кръгло число години. — На колко години сме, ти и аз?... — Е — каза Павел, — не сме още за оплакване. — Все пак гоня трийсетте.., а ти прехвърли четирийсет... Б. Болгар, Б, 137-138. Един от тях ми разказваше:„Шестдесетте вече гоним, а още не можахме да се научим да не ходим по чужд акъл.“ ОФ, 1958, б. 4314, 3. // Приближавам до определено измерение, обикн. кръгло число. — Графе, колко километра извъртя? — Гоня стоте. Бл. Димитрова, ПКС, 283.
10. Прен. Разг. Стремя се, залягам да свърша някаква работа. Сяка неделя ще гони да изпреде по една ока вълна. Т. Влайков, Съч. II, 291. Работата му отиваше като по вода, от добре на по-добре, но и сам си той я гонеше наздраво. Ил. Блъсков, ПБ, кн. II, 25. Гони изпълнение на нормите.
11. Разг. Карам с висока скорост или увеличавам непрекъснато скоростта на превозно средство. Костелов гонел машината в подножието на хълмовете, а Гачо Танасков — покрай реката. Но и двамата от време на време пресичали просеката на жребеца. Д. Вълев, Ж, 125.
12. Диал. Карам кон или друг добитък да върви много бързо. Рашид стои изправен в каруцата, плющи с камшика си и гони лудо конете. А. Гуляшки, ЗР, 147. С биволиците на Елисей Лазов ореше един младеж от долната махала на селото. На Елисея му се струваше, че младежът се надорава с някого, че много ги гони,.., че не ги спира да почиват. И. Волен, МДС, 162. // Диал. Водя, карам пред себе си добитък. И други свирки се обаждаха около селото. Навярно и там също такива овчарчета гонят по десетина овце пред себе си и свирят. Й. Йовков, ЖС, 203. гоня се I. Страд. от гоня. Тая дружина, макар и да се гонеше строго от превителството, но тя без страх върлуваше извътре по градища и села. Ил. Блъсков, ИС, 59. II. Взаим. от гоня в 1 и З знач. Войниците приказват високо, смеят се, гонят се и се замерят със сняг. Й. Йовков, Разк. I, 39. Ранните лястовички се стреляха из въздуха, гонеха се с причудливи и безследни зигзаги и се къпеха в невидимите вълни. Ив. Вазов, съч. XXIII, 186. Даже и жените им,.., ужасно се гонеха и омразата им стигна до там, щото булка Варлаамица не наричаше булка Селямсъзка инак, освен „гърнива сланина“. Ив. Вазов, Съч. VIII, 8. — Майстори, стига! Лошо сте се захванали. Може вие отдавна да се карате и да се гоните. Р. Стоянов, М, 37.
ГО̀НИ МЕ несв., непрех. Разг. 1. Чувствам, изпитвам подбуда, влечение, принуда (да направя нещо); тласка ме, подтиква ме. Нещо ѝ тежко сè, не сдържа я сама да седи дома,.., сè я гони към гробищата при майчиния ѝ гроб. Т. Влайков, Съч. II, 42. — Дядо си ще догонва той. Хаджи Пешовото големство ще иска да завземе. — Кръвта го гони. Т. Влайков, Съч. III, 167-168.
2. Имам разстройство и ми се ходи по нужда.
◊ Гоня вятъра (тоя, що духа). Разг. Полагам напразни усилия да настигна нещо, върша нещо безмислено. — Излъгали го, че друг Павли, от друго село, бил грабнал дъщеря му. Гонил вятър, дето се казва. Й. Йовков, Б, 116. — Тяхното ще е? — Игра на политика. Вятърничева работа — гонят тоя, що духа. Т. Влайков, Съч. III, 54. Гоня карез (мъст, ким) някому. Диал. Неприязнено съм настроен срещу някого заради нещо и желая да му отмъстя, да му напакостя. — Е, че на сиромаха и господ, сякаш че гони карез. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 152. — Гърдьо ми гони ким за една работа отпреди двайсет години.. Защо съм бил говорил против в съда, та го били осъдили — затуй ми дири сметка сега. Й. Йовков, ЧКГ, 170. Русинът е милостив, великодушен и не гони мъст. Ив. Вазов, Съч. XVI, 141. Гоня Михаля; гоня мъглите. Разг. Полагам напразни, безрезултатни усилия, нищо не мога да постигна. — Тоя път комунистите ще си направят изборите и без нас, а ние ще има да гоним Михаля. Ем. Манов, ДСР, 267. — Има да гони Михаля Васил, ако не влезе в стопанството... Ще му сменят нивята и дявол знае на кой край ще го бутнат. Кр. Григоров, ОНУ, 156. — Оня ви е изиграл, а вие гоните мъглите. Тръгнали сте да плашите децата на хората. Д. Фучеджиев, Р, 80. Гоня пътя. Разг. Движа се колкото мога по-бързо, за да пристигна някъде своевременно. Според сметката, която направи, войската на копана Смоляк беше отдавна оставила зад гърба си новечките краища.. Ако и той гони пътя ,.., ще настигне своите, преди слънцето да се е обърнало на запад. А. Гуляшки, ЗВ, 33. Подгорските първенци бързаха към Реката, да отъхдат за малко и отново да гонят пътя към Селището. Д. Яръмов, БП, 162.