преслѐдвам - първо лице, единствено число, сегашно време преслѐдваш - второ лице, единствено число, сегашно време преслѐдва - трето лице, единствено число, минало свършено време преслѐдваме - първо лице, множествено число, сегашно време преслѐдвате - второ лице, множествено число, сегашно време преслѐдват - трето лице, множествено число, сегашно време преслѐдвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време преслѐдвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време преслѐдвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време преслѐдваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време преслѐдваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време преслѐдвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение преслѐдвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение преслѐдващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие преслѐдващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие преслѐдващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие преслѐдваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие преслѐдващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие преслѐдващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие преслѐдващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие преслѐдващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие преслѐдващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие преслѐдвайки - деепричастие преслѐдвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие преслѐдвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие преслѐдвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие преслѐдвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие преслѐдвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие преслѐдвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие преслѐдвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие преслѐдвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие преслѐдвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие преслѐдван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие преслѐдвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие преслѐдваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие преслѐдвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие преслѐдваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие преслѐдвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие преслѐдваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие преслѐдвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие преслѐдваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. преследвам
- - До девета рода, преследвам
Виж повече- - До девето коляно, преследвам
- - Като конска муха, преследвам
ПРЕСЛЀДВАМ, -аш, несв., прех. 1. Движа се, обикн. с голяма бързина, по следите на някого или нещо, като се стремя да го настигна и да го хвана, заловя или др.; гоня.
Момчето тича силно. Учител Никола го преследва. Т. Влайков, Пр I, 259. Пак хукна да бяга .. Спря се сред мегдана, огледа се да види дали го преследват и се отби в дюкяна. К. Петканов, Х, 109. Слав прати малка конна чета да преследва слисаните турци, които бяха побягнали — едни към Зеленка, други към Шереметя. Д. Рачев, СС, 236. Преследвам дивеч. // За животно — движа се, обикн. с голяма бързина, по дирите на човек или друго животно с цел да го настигна и нападна. Отличен гончар, Сакар [кучето] преследваше лисицата и не я оставяше, докато най-сетне не я настигне и стисне за шията. Д. Калфов, Избр. разк., 287. Не се наложи вълците дълго да преследват елена. Скочил на нависнала над пропастта скала, .., еленът бе извърнал глава към единствения проход и очакваше своите преследвачи. К, 1964, кн. 1, 20. Лъвиците преследват антилопа.Виж повече2. Вървя, движа се, обикн. тайно, скрито, след някого или нещо, с цел да наблюдавам отблизо действията му; следя, дебна. Озлобеният съпруг я преследваше, когато тя отиваше да пазарува, и Марина се боеше да излиза от къщи. Ем. Станев, ТЦ, 88. Тя се извръщаше често да не би Бранков да я преследва. Ив. Вазов, Съч. VII, 75. Когато Ж. и Н. ся готвяха да вървят от един път, в това съще време П. и В. ся сдумваха скрито отдалеч да ги преследват и да им са в помощ в нужно время. Ил. Блъсков, ИС, 67.
3. Диря, издирвам някого, за да го заловя и да го накажа или да го подведа под наказателна отговорност; гоня. Политическото напрежение [в Румъния] вече отдавна се беше уталожило; .. полицията не преследваше дори и него, Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 419. Турците го преследваха не толкова за това, че го считаха виновен, а защото мъстяха за брат му. К. Величков, ПССъч. I, 46. Правителството уж преследва злодеите и ако ги улови тука, изпраща ги в Русчук. НБ, 1876, бр. 53, 206-207. // Стесн. Подвеждам някого или нещо под наказателна отговорност; съдя. — За какво е даден под съд вашият вестник? .. — За статии против руския цар и руското правителство .. Могат ли да ме преследват, като няма тук руски представител? Ал. Константинов, Съч., 137-138. Игото на килийния въздух най-сетне почва да го души .. И един ден той решава да избяга в Холандия, дето не ще могат да го преследват за измяна на дадената клетва. Р, 1926, бр. 232, 3. Законът преследва злите, а не добрите. Хр. Ботев, КК (превод), 68. Шпионството — зловещ двойник на предателството — което никой закон не преследва, никой съд не наказва, не намира прошка в съвестите. Ив. Вазов, Съч. Х, 148.
4. Подлагам на гонения, тормоз, забрани някого или нещо, създавам неприятности, затруднения на някого или за проявите на нещо; гоня. Разпростря се особено дълго да описва скарването си с някакъв си големец, който го преследвал и на чиято отмъстителност се дължи и захвърлянето му в това отстранено и диво село. Й. Йовков, ПК, 120. — Аз съм редактор на един пловдивски вестник за евреите .. Богатите евреи не ме обичат, преследват ме и може би затуй властите не ме гледат с добро око. Ал. Константинов, Съч., 136. Най-ревностен носител на гърцизма е била цариградската патриаршия, която е преследвала българската църква, народното духовенсто. Б. Пенев, НБВ, 9. Спряха търговията, преследват всякакви инициативи. Г. Стаматов, Разк. I, 72.
5. Непрекъснато безпокоя, тормозя някого, не го оставям на спокойствие, за да постигна някаква своя цел. — Какво, вие... Няма ли вече да раждате? Аз чакам внук. Пано мълчеше смутен, колеблив. Старият започна да го преследва непрестанно: — Тебе тя [снахата] ли те учи на тоя ум? Д. Талев, СК, 124. Поповете са били постоянно преследвани за пари. Б. Пенев, НБВ, 12. От няколко дни ме преследва да му дам заем.
6. Прен. За нещо (несполуки, нещастия и др.) — неотклонно съпътствам някого или нещо и го тормозя, притеснявам, мъча. Несполуките ме преследват .. Старая се, но нищо не се получава. Пак се провалих. Ив. Остриков, СБ, 61. Сякаш проклятието продължава да преследва този човек и подир смъртта му. К. Странджев, ЖБ, 80. Тая миризма на мокра кожа, на тор, на пот, на вкиснало мляко бе я преследвала години наред. Д. Талев, ПК, 267. Момък девойка люби от сърце, / тайно от къщи избягаха двама / .. / Де се не скитаха те по света — / злата им чест ги преследваше всъде. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 51. През целия му живот го преследваха нещастия. // За мисъл, образ, спомен и др. — постоянно присъствам в съзнанието на някого, като го измъчвам, безпокоя, не му давам спокойствие. Станка се силеше да не тъгува напразно, .. да не се оставя на злокобни мисли, но злокобните мисли я преследваха навсякъде, дори в сънищата ѝ налитаха. Г. Караславов, ОХ II, 492. Пленителният образ го преследваше. Страстни въжделения се пробудиха в сърцето му. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 109. Виждал съм много тежки мъки в живота .. Тия, на които бях станал свидетел в това посещение, ще ме преследват всякога със своя горестен спомен. К. Величков, ПССъч. VIII, 70. — Какво мислиш, мили? Особен си тази вечер? — Преследва ме една идея, не мога да я оформя. Г. Стаматов, Разк. II, 23. Преследва ме скръбта неизживяна / на образи и мисли премълчавани, / на тъжен смях в бордеите пристанищни. Ив. Пейчев, ДП [еа].
7. Упорито се стремя да спечеля благоразположението, благосклонността на някого, като го задирям; ухажвам, гоня. — Той е един нахал! — повтори Нанков: преследва жена ми. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 80. — Кажи ми какво да правя с това момиче: преследва ме, ревнува ме, а пък аз не мога да понасям такава тирания. Г. Райчев, Избр. съч. II, 140. Един не много млад господин от много дни я преследваше. Предложи ѝ да се разходят. М. Грубешлиева, ПП, 102-103.
8. Прен. Стремя се да постигна, да се домогна до нещо (някаква цел, идеал, облага и др.); гоня. Леко вирнатият широк и месест нос издаваше педантичната воля на човек, който упорито преследва целите си и умее да ги прикрива. Ем. Станев, ИК I и II, 147. Русия .. не смееше да вземе явно защитата на княз Александра, за да не се породи у великите сили подозрението, че тя преследва в княжеството някакви тайни егоистични цели. С. Радев, ССБ I, 274. Отчаянието заля душата ми, но не се издадох. Каква полза от това, да се откажеш от целта, която преследваш? П. Михайлов, МП, 91. Вече мина достатъчно време, за да отсъдя трезво: никой от тях не преследваше скрита изгода, нито дори плащаше дан на снобизма си, .., с други думи, всички бяха благословено луди. Г. Данаилов, КОС, 20. Събрах ученици македончета в III мъжка гимназия и им четох реферат на тема: „Народност, свобода, самоуправление“, т. е. това, което преследва нашата борба. Г. Баждаров, МС [еа]. Личното наше доволство — ето идеала, който трябва да преследваме. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 20. Преследвам лични облаги. преследвам се I. Страд. от преследвам. Всяко съмнение в съществуването на богове се преследвало сурово. Ист. V кл, 143. Правителството подигна гонение против францисканците; преследваха са от правителството и покатоличените българи. Р. Каролев, УБЧИ, 128. Решено бе навсякъде от текстовете [в Наказателния кодекс], по които се преследва обидата и клеветата, да се заличи наказанието „лишаване от свобода“. Сега, 1999, бр. 29, 5. Великите сили не биваше да добият впечатлението, че не се преследват реформи, а „разпадането на Европейска Турция“. Г. Марков, ББС [еа]. II. Взаим. от преследвам в 4 знач. — Тия хора са смъртни врагове, карат се и се преследват от години, особено пък напоследък. Й. Йовков, Ж 1930, 227. Дори вътре в самата България — когато са нахлували турските пълчища — са се преследвали един друг ожесточено владетелите на отделните български области. Б. Пенев, НБВ, 3.