дея̀ние - единствено число, нечленувано дея̀нието - единствено число, членувано дея̀ния - множествено число, нечленувано дея̀нията - множествено число, членувано
ДЕЯ̀НИЕ, мн. -ия,
ср. Книж. 1. Дело, действие, постъпка. — Ти мислиш, че си унищожил дявола, но аз виждам, че той се е вселил в тебе и ти угаждаш нему с деянията си. Елин Пелин, Съч. IV, 92-93. Апостолът не отрича отговорността си в това деяние: той не крие, че в случая е приложил постановлението на устава. Ив. Унджиев, ВЛ, 349. С най-черни краски той рисуваше грозните произволи, беззаконията и престъпните деяния на падналия владетел и на неговия режим. Т. Влайков, Съч. III, 67-68. Престъпните деяния у нас се преследват със силата на съществующите закони, а не със силата на субективното „неодобрение“ на короната. Г. Кирков, Избр. пр I, 79.Виж повече2. Само ед. Остар. Дейност, действие, работа. — Тежко е, тежко е, даскале, вашето деяние на земята; но то е славно и похвално, защото сам бог ви е вразумил да слугувате на народа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 164. Тоя закон гласи, че живата клетка може да се асимилира, само когато е в деяние; всяка „почивка“ е за живата плазма застой. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 19.
◊ Деяния на Апостолите. Църк. Петата книга от Новия завет, която съдържа легенди за живота на апостолите.