поведѐние - единствено число, нечленувано поведѐнието - единствено число, членувано поведѐния - множествено число, нечленувано поведѐнията - множествено число, членувано
ПОВЕДЀНИЕ, мн. няма, ср. 1. Съвкупност от действия и постъпки на човек като начин на живот или в някакъв момент, определени от възпитанието, морала, чувствата, намеренията му и др.; държание. — Ще издържи ли вашето поведение отговорната проверка на времето? — Оставете на философите споровете за времето и нравствената стойност на човешкия живот и поведение. Б. Балабанов, Избр. пр II, 69. За него няма национална чест и достойнство. Грубият интерес определя поведението му. Лит. X кл., 1965, 239. Обичаите и нравите са основните форми на всекидневното поведение на хората .. Обичаите въвеждат младото поколение в поведението на по-старите поколения — бащи и деди. Мор. пр VIII кл., 13. [Ген. Игнатиев] има аудиенция при императора Ф. Йосифа, вероятно за да иска един последен и ясен отговор, какво поведение ще държи Австро-Унгария в случай на война. НБ, 1877, бр. 277, 2. Скромно поведение. Леко поведение. Лошо поведение.
2. Стесн. Съвкупност от действия и постъпки на ученик, преценени с оглед на установени правила на вътрешния ред в училището. Състоя се специален съвет, който се занима с поведението на учениците от гимназиалния курс. // Самата преценка, оценка за ученическото държание. За големия брой отсъствия му намалиха поведението. Δ Завърши девети клас с намалено поведение. Δ Примерно поведение.
3. Спец. Промените, реакцията на вещество или организъм при някакво въздействие върху него.