дикту̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време дикту̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време дикту̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време дикту̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време дикту̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време дикту̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време дикту̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време дикту̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време дикту̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време дикту̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време дикту̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време дикту̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение дикту̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение дикту̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дикту̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие дикту̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие дикту̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дикту̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие дикту̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дикту̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие дикту̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие дикту̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие дикту̀вайки - деепричастие дикту̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие дикту̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие дикту̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие дикту̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие дикту̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие дикту̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие дикту̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие дикту̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие дикту̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие дикту̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие дикту̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие дикту̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие дикту̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие дикту̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие дикту̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие дикту̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие дикту̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие дикту̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 налагам - повелявам - диктувам (прен.; книж)2 нареждам - заповядвам - диктувам (прен.; книж) - разпореждам - постановявам
ДИКТУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. 1. Бавно и ясно произнасям текст на глас, за да се запише от друго лице.