нала̀гам - първо лице, единствено число, сегашно време нала̀гаш - второ лице, единствено число, сегашно време нала̀га - трето лице, единствено число, минало свършено време нала̀гаме - първо лице, множествено число, сегашно време нала̀гате - второ лице, множествено число, сегашно време нала̀гат - трето лице, множествено число, сегашно време нала̀гах - първо лице, единствено число, минало несвършено време нала̀гахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време нала̀гахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време нала̀гаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време нала̀гаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време нала̀гай - второ лице, единствено число, повелително наклонение нала̀гайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение нала̀гащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нала̀гащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие нала̀гащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие нала̀гаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нала̀гащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие нала̀гащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нала̀гащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие нала̀гащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие нала̀гащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие нала̀гайки - деепричастие нала̀гал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие нала̀галия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие нала̀галият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие нала̀гала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие нала̀галата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие нала̀гало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие нала̀галото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие нала̀гали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие нала̀галите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие нала̀ган - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие нала̀гания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие нала̀ганият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие нала̀гана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие нала̀ганата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие нала̀гано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие нала̀ганото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие нала̀гани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие нала̀ганите - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. налагам
- - Жена ми ми налага калпака
НАЛА̀ГАМ1, -аш, несв.; нало̀жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Слагам, поставям нещо върху друго. Първа самодива става и налага венец на глава. П. Тодоров, Събр. пр II, 147. Брадатият мъж,.., седна пред предавателя и като наложи слушалките на ушите си, без да се обърне, запита: — Какво да предам? П. Вежинов, СО, 141. Като слезе от притвора, царят се обърна, прекръсти се набожно и наложи на главата си своя позлатен и украсен с безценни камъни шлем. Ст. Загорчинов, ДП, 367. Щом закусихме и тетка отвори крачната машина, взе конците и сантиметъра. — Върти се насам, Анче, върти се нататък! Аз се въртя послушно, а тя записва нещо, също като шивачка. После налага кройки и срязва басмата. В. Бончева, АП, 51. Налагам шапка. // Рядко. Нанасям нещо (боя, лак и под.) върху някаква повърхност; полагам, наслагвам. Ала знаех си аз, че моята изкусност е наистина голяма, но е само изкусност,.., защото онова, което преди години правех, което със сърце и от сърце налагах с краските по стените — то вече нивга нямаше да се повтори. П. Спасов, ГЛЗЗ, 92.
2. Поставям, слагам нещо (обикн. билки, лек, компрес и под.) върху болно място, рана, като обикн. го покривам или обвивам плътно, с цел да го излекувам. Тотев подаде каната с вода, намокри памука и наложи компреса върху удареното място. Д. Добревски, БКН, 67. // Покривам с компрес, билки и под. (болна част от тяло или някого). Той мълчаливо промиваше раната и я налагаше с някакви стрити на прах лековити треви. Гр. Угаров, ПСЗ, 537. Вече втори ден тя бдеше над болната, налагаше я с кожи и я молеше да пие мляко. Д. Кисьов, Щ, 229.
3. В съчет. със същ. п е ч а т, к л е й м о и под. Поставям, слагам (печат, клеймо). — Друго ще ти забъбрят хулните уста като ти наложат клеймо на челото с нажежен печат. Ст. Загорчинов, ДП, 451.
4. Разг. Нанасям побой на човек или животно; удрям, бия, набивам. Петко политна наляво, политна надясно и падна. — На̀ ти сега! На̀ ти сега! На̀ ти сега! — охкаше старият и го налагаше по лицето. Г. Караславов, Избр. съч. I, 315. Биха ме, ритаха ме, скачаха по тялото ми. След това взеха бичове и почнаха да ме налагат по главата и тялото, където свърнат. К. Митев, ПБ, 316. Разговаряха високо, смееха се и налагаха с дряновиците кравите и воловете, които не бързаха много, сякаш подушили, че ги карат в кланицата. А. Каралийчев, ТР, 188. Ако не се върне загубеното, баща му ще го наложи с пръчка по седалищните части. Т. Харманджиев, КЕД, 69.
5. Диал. Поставям, слагам много неща едно върху друго; наслагвам, натрупвам, напластявам. Накупува тук едно, там друго и налага купените неща в големи сандъци. Т. Влайков, Съч. III, 181. Като свърши и с книжата, наложи ги пак в кутията и предаде и тях на жена си. Ил. Волен, НС, 53-54. — Оставете сърповете! — викна Танчо. — Прибирайте ръкойките и налагайте. Кр. Григоров, ТГ, 75. // Правя, приготвям от различни зеленчуци (туршия), като ги нареждам едни върху други. Стрина Венковица и трушии всякакви есен ще наложи, и пресол жлът като смин ще запази чак до жътва. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 168. налагам се, наложа се I. Страд. от налагам. Зимно време на тези гологлави юнаци ще трябва да се налагат фуражки или калпаци. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 380. Нима да се налагат по голите плещи народните душмани не беше дело от висока добродетел? З. Стоянов, ЗБВ III, 191. II. Възвр. и взаим. от налагам (във 2 и 4 знач.). Горкият бати Ненчо, хазаинът го бие с каиш. Бати Ненчо посинява от каиша и сам си чука лук със сол и се налага. Н. Каралиева, ЯЧ, 59. В навечерието на законодателни избори, споровете наистина се превръщали в полесражения — противниците дигали юмруци, хващали се за гушите и се налагали с каквото докопат. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 107. налагам си, наложа си възвр. и взаим. от налагам в 1 — 4 знач. Налагам си компрес на коляното. Δ Налагат си шамари.
◊ <Жена ми> ми налага калпака. Диал. За съпруг — командуван съм вкъщи (от жена си). То на нашите моми само да се присмиват е дадено. Белки друго! Земни една такваз, ако искаш да ти наложи калпака. П. Тодоров, Събр. пр II, 32. Налагам / наложа дебелите. Диал. Изгубвам срам, ставам безсрамен. — Измамих се, господин Стремски, отидох си с тая жена! Прави лоши работи, безчестно живее, сиреч, как да ви кажа?... Наложила е дебелите, зачерни ми лицето... Нощем се върна у дома, от караул, да си легна, а нея няма, излязла! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 57. Налагам /наложа печат (отпечатък, печата си, отпечатъка си) някъде, върху някого. Книж. Оставям видими следи, влияние от действието, въздействието, проявата си; отразявам се. — Глупци, аз ли съм здрав и хубавец? Знаете ли вий, че по цялото ми тяло Венера е наложила своя печат, като е пощадила само лицето ми? Ал. Константинов, Съч., 309. Той бе сега много по-слаб. Осемгодишните страдания бяха наложили незаличим печат върху него. СбЦГМГ, 239. Националният дух далеч не е единствената стихия, която се проявява в народното творчество и която му налага своя отпечатък. Б. Ангелов, ЛС, 23. Налагам си калпака сам. Разг. Самостоятелен съм, независим съм. Налагам / наложа кокалите (самара) на някого. Разг. Набивам, натупвам някого. Наложил врат като битолски просяк. Диал. За човек — силен, здрав, охранен.
НАЛА̀ГАМ2, -аш, несв.; нало̀жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да бъде задължително за някого, заставям някого да приеме, изпълни нещо. Чудя се как възрастните не могат да разбират, че най-голямото нещастие е да вършиш само неща, които ти налагат. Ст. Христозова, ДТСВ, 7. И ще налага закони, правила, канони, както ги налагаше и ти в името на спасението, и ще ги поставя по-високо от живота на човека, в тяхно име що го съди и наказва. Ем. Станев, А, 211. — Я война дигнат, я някакви вапори поръчат, я пък железници и пътища почнат — все уж за доброто на царството — че като наложат данъци, ама такива, дето досущ потъпкват сиромашта. А. Страшимиров, К, 52. Сбиваха ли се нейде двама пияници, той [дядо Иван] се туряше съдия между тях и им налагаше решението си. Ив. Вазов, Съч. VII, 12. Налагам изучаване на чужд език. ● Обр. Снагата му [на дядо Костадин] изпълни дюкяна и наложи пълно мълчание. К. Петканов, СВ, 169. // В съчет със същ. в о л я , м н е н и е и под. Заставям някого да постъпи съобразно с волята, мнението на някого. Откак клубът бе изгорен и от деня, в който го арестуваха, нямаше никаква възможност да налага волята си. Ем. Станев, ИК III и IV, 439.
2. Принуждавам някого да изтърпи, да понесе нещо.— Налагай им дългосрочен пост и причестяване, с една дума — наказвай, за да осъзнаят постепенно, че са съгрешили спрямо Бога и неговите закони и че без изкупление Бог няма да им прости. А. Гуляшки, ЗВ, 28. Налагам компанията си.// Принуждавам някого да приеме някого в качеството на някакъв, независимо от желанието му; натрапвам. Налагате на народа началници и унищожавате всяка идея за равенство. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 85. Налагам някого за съпруг някому. Δ Налагам за директор външно лице.
3. В съчет. със същ. за някаква санкция (наказание, глоба и др.) — означава осъществяване на действие по значението на съществителното. Н а л а г а м н а к а з а н и е — наказвам. — И за неизпълнение на заповедите ми тайната полиция ще налага същото наказание, каквото и за предателите: смърт. Ст. Дичев, ЗС II, 614. Н а л а г а м г л о б а — глобявам. Свърши се с това, че уволниха Рафчо за злоупотреба със служебното положение. И глоба му наложиха за разговорите. В. Пламенов, ПА, 26. Н а л а г а м з а б р а н а (т а б у) — забранявам.
4. Правя някой да приеме някого в средата си. Започна с келнеруване по малките гостилнички и завърши като лаборант в семеизпитателния институт. Обикна го един от професорите и, въпреки че имаше крайно неблагонадеждно политическо досие, успя да го наложи в института. А. Гуляшки, МТС, 20.
5. Прен. Само 3 л. ед и мн. С отвл. същ. или подч. изреч. със съюз д а. Правя нещо, назовано от съществителното или подч. изреч., необходимо, задължително за някого по различни съображения (социални, психологически и др.); изисквам, задължавам. Той не можеше да скрие какво мисли за другия, нито да премълчи нещо, което съвестта му налагаше да каже. Ем. Манов, ДСР, 331. В такава студена суха зимна вечер не беше много приятно да пътува, но службата налагаше да се понасят всякакви несгоди. К. Калчев, ЖП, 33. Гледам, че ти правиш чести разходки извън града, и добре е това. Софийският шум и трясък налагат такива избягвания в свободното поле. Ив. Вазов, ПЕМ, 119-120. налагам се, наложа се страд и възвр. — Да се наложи наказание на тия двамата: по десет удара със солена тояга. Ст. Дичев, ЗС I, 369. И тъй, Стамболов стана, или по-добре се наложи, член на комитета. Ив. Вазов, НО, 14. налагам си, наложа си I. Възвр. от налагам2 в 1 — З знач. Сега му останаха отсамните постове и още на тръгване беше си дал дума, че няма да се отбива в чифлика. „Защо пък да си налагам тия ограничения?“ — помисли той. Й. Йовков, ЧКГ, 53. Прикривана зад присъщата нему суровост, която, може би, той някак изкуствено си налагаше, у тато нерядко прозира една сърдечност. Т. Влайков, Пр I, 76. Наложих си да спазвам диетата. Δ Наложи си да завършиш задачите до вечерта! II. Взаим. от налагам2 в 1 — 3 знач. Говедарите и поляците на двете села трошаха едни на други ребрата и главите си, затваряха добитъка си, налагаха си едни на други тежки глоби, които, разбира се, никой не искаше да плаща. Й. Йовков, ПК, 144.
НАЛА̀ГАМ СЕ несв.; нало̀жа се св., непрех. 1. Постигам нещо, намеренията си със сила или твърдост, въпреки неодобрението, несъгласието или съпротивата на друг. Той беше набит, чипонос. Често се опитваше да се налага на другарите си. Сп. Кралевски, ВО, 87. Той познаваше характера на Янков — неговата слабост да командува и да се налага. Ем. Станев, ИК I и II, 114. Те няма да дават пари всекиму току тъй, а ще заповядват, ще се налагат. Й. Йовков, Ж 1945, 13. След жребия войводата неочаквано заяви, че освобождава четника, тъй като самият той иска да изпълни присъдата. Въпреки съпротивата на четниците, като войвода, той имаше последната дума и се наложи. Д. Фучеджиев, Р, 185.
2. Утвърждавам се като способен, опитен в определена област, в някаква професионална или трудова дейност. Стоян Михайловски се очертава и налага напълно като писател едва с рязко сатиричните си произведения. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. С пътните си бележки „До Чикаго и назад“ той [Алеко Константинов] за пръв път се налага като писател с големи възможности. Лит. ХI кл, 11. С трудолюбието и способностите си Друмев се налага и на вниманието на първенците в града. Г. Константинов, ПР, 23. Пред широкия читателски свят Боян Пенев се наложи със статията си „Българските преводи на Фауст“. М. Кремен, РЯ, 570.
3. Излизам на преден план, откроявам се над останалите, на фона на това, което ме заобикаля; вземам връх, надделявам, изпъквам. В съзнанието на Смрикарова неволно се наложи сравнението между Катя и жена му. Ст. Чилингиров, РК, 102. Подчертаният стремеж към слънце и светлина, който се налага като основен мотив в цялата пиеса [„Еленово царство“] е едно от нейните най-важни достойнства. ЛФ, 1958, бр. 48, 3. Във всички глави на романа, които сами по себе си представляват нещо като отделни разкази, се налага една идея. ЛФ, 1958, бр. 12, 2.
4. Спорт. Вземам преднина и побеждавам. На финала се наложи 23-годишният съветски състезател. РД, 1960, бр. 126, 4. Във вчерашния седми етап българският отбор отново се наложи тактически. ВН, 1958, бр. 1998, 3.
5. Безл. С подч. изр. със съюз д а или с непряко доп. Tрябва. Всеки ден се налагаше да се изкачва по криви и стръмни улички, да напътствува и ругае. Ем. Станев, ТЦ, 82. Налагаше ѝ се да проведе два телефонни разговора, а ѝ беше неудобно да говори от чужд телефон. Й. Попов, ИЖП, 48. Той [полковникът] съзнаваше, че ще му се наложи скоро да участвува в една война, без срам и угризения. Д. Вълев, Ж, 100.