пля̀скам - първо лице, единствено число, сегашно време пля̀скаш - второ лице, единствено число, сегашно време пля̀ска - трето лице, единствено число, минало свършено време пля̀скаме - първо лице, множествено число, сегашно време пля̀скате - второ лице, множествено число, сегашно време пля̀скат - трето лице, множествено число, сегашно време пля̀сках - първо лице, единствено число, минало несвършено време пля̀скахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пля̀скахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пля̀скаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пля̀скаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пля̀скай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пля̀скайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пля̀скащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пля̀скащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пля̀скащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пля̀скаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пля̀скащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пля̀скащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пля̀скащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пля̀скащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пля̀скащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пля̀скайки - деепричастие пля̀скал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пля̀скалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пля̀скалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пля̀скала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пля̀скалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пля̀скало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пля̀скалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пля̀скали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пля̀скалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пля̀скан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пля̀скания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пля̀сканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пля̀скана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пля̀сканата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пля̀скано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пля̀сканото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пля̀скани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пля̀сканите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПЛЯ̀СКАМ1, -аш, несв. 1. Прех. Удрям някого, нещо с длан, при което обикн. се чува плясък; плескам1. Аз трябва да съм чел хубаво и с висок глас, та учител Никола никога не ми е пляскал шамар. Т. Влайков, Пр. I, 212. — Момичета червени, сякаш с шамари са ги пляскали по бузите, какво им не харесваш?.. — Не ща жена с напукани пети в къщата си. Чудомир, Избр. пр, 88. Пилета Стоян думат: / .., — Наша стара майка / с уста ни пищяше, / с крила ни пляскаше. Нар. пес., СбНУ XLVII, 29.
2. Прех. и непрех. Удрям ръцете си една о друга, обикн. при танц или като израз на някакво чувство (радост, задоволство, мъка, изненада, подкана и др.) като сигнал, игра и др.; плескам1. Изведнъж се събори подпорната стена на шосето, дигна се стълб мътна вода и като някакъв звяр погълна всичко пред себе си и се юрна надолу. Мама започна да вие и пляска с ръце. Кр. Григоров, Н, 189. Учителката озадачена пляскаше ръце, за да спре обидните им кривения като на малки маймунки. Кр. Велков, СБ, 37. Отиде при детето и зе и тя да му пляска и да му иска кунките. Т. Влайков, Съч. II, 70-71. // Ръкопляскам. Горещи ръкопляскания го поздравиха от една страна на камарата; другата остана ледна. Ония, които пляскаха, се червеха, защото чувствуваха, че ръкопляскат на един срам. Ив. Вазов, Съч. X, 80. // Непрех. За птица — удрям крила о тялото си и предизвиквам плясък. На плета е кацнал зеленият гащат петел и пляска криле. А. Каралийчев, ПС III, 104.
3. Прех. и непрех. Удрям, бия по някаква повърхност, по вода и под., като предизвиквам плясък. Конят пръхтеше и се бранеше от мухите, като пляскаше с опашката си по празната бъчонка. Ем. Станев, ВТВ, 60. — Аз не успях нищо да река, защото той се спусна хоризонтално над водата и почна с ръце да пляска повърхността, почна да плава по „гемиджийски“. А. Константинов, БГ, 14. Първият улов покри мокрото, хлъзгаво дъно на лодката. Рибите отчаяно се мятаха и пляскаха с опашки. Л. Галина, Л, 115. // При някаква дейност или игра слагам, поставям нещо върху друго нещо със силен шум, плясък; удрям. Баща ми постоянно крещеше да не ходя до морето, а той пляскаше карти на плажа. В. Пламенов, ГШ, 5. Нарисувано е там [на бурканите за компоти] нещо, което може да мине за слива, праскова, .. И започват да пляскат отгоре лилави печати: кога е произведен продуктът,.., какъв е гаранционният срок и от коя консервна фабрика е излязъл. ВН, 1960, бр. 2710, 4.
4. Непрех. Издавам плясък, обикн. при допир, удар о някаква повърхност; плескам1, пляскам се. Чуваше се как само тихо, монотонно пляскат капките на дъжда — същият тоя шум, като че някой вървеше бос през полето. Й. Йовков, ЧКГ, 314. Вторият ден започна с игра на карти. Те пляскаха меко върху опънатите одеала. Кл. Цачев, СШ, 134. Припряно тропаше точилката по софрата, пляскаше и шумеше недоразточената кора. Д. Талев, ПК, 254. Там един през друг пищяха куршуми, пляскаха о яките стени и се отмятаха на подплес настрани. П. П. Славейков, КП III, 136. Коне бягат буйно, силно,/ бичът пляска и плющи. Ив. Вазов, Съч. I, 13.
5. Непрех. Падам тежко и шумно; пльосвам, пльосвам се, плескам. Когато ще падат [дърветата], гледаха да не наранят и себе си, и другите наоколо. Така се засукваха, че пляскаха помежду им. Ст. Даскалов, ЕС, 174-175. В тишината изпискваше морска кокошка и пляскаше тежко във водата. Д. Добревски, БКН, 94. пляскам се I. Страд. от пляскам1 (в 1, 2 и 3 знач.). Отзад някъде се показа и Саздан. И той започна да подрипва, да ситни на място, като се пляскаше по бедрата и викаше насърчително. Ст. Загорчинов, ДП, 339. Той се пляска по бедрата и цял сияе от блаженство. Л. Стоянов, Х, 126. II. Възвр. и взаим. от пляскам1 (в 1 и 2 знач.). Децата се пляскат по дланите и хукват в различни посоки.
ПЛЯ̀СКАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Пляскам1 (в 4 знач.); плискам се. Сребропенестите вълни весело се пляскат о камъните. Ив. Вазов, Съч. XV, 45. Тук-таме стои по някоя вързана лодка. Немирно лъкатушат златистите отражения под тях и лениво се пляскат малките вълни по каменните гърди на брега. Кр. Кюлявков, СПП, 77. И като потаен ек, из бездънни простори се дочува мълвата на размахани крила. И тая мълва е тъй тиха, необятна. Тъй тиха, сякаш е в мене; като че крилата се пляскат в моята душа. Ив. Кирилов, Ж, 8. Тутакси усетих едри дъждовни капки да са пляскат по лицето ми. Ч, 1875, бр. 4, 188.
2. Къпя се продължително, като си играя във водата; плискам се. Момчетата се пляскаха вече над един час и бяха почти посинели. Д. Фучеджиев, Р, 154.
ПЛЯ̀СКАМ2, -аш, несв., прех., Разг. Грубо. Говоря, казвам; дрънкам, плещя1, плескам2, дърдоря. Зер, не беше то шега. Зад тъмните стени на крепостта врага, / ех, майка стара: — на̀: не пляска сръбски, с думи, / а с непрекъсната градушка от куршуми. П. П. Славейков, КП ч. III, 29.
ПЛЯ̀СКАМ3, -аш, несв., прех. Разг. Изцапвам1, цапам, замърсявам; плескам3. пляскам се страд., възвр. и взаим. Снощи майка му го окъпа като малко дете в коритото и го преоблече, ама на̀ видиш ли го? Напипал варените тикви, плюскал, пляскал се, та не мога да го позная, маскарата с маскара! Чудомир, Избр. пр, 169.