бъ̀хтя - първо лице, единствено число, сегашно време бъ̀хтиш - второ лице, единствено число, сегашно време бъ̀хти - трето лице, единствено число, минало свършено време бъ̀хтим - първо лице, множествено число, сегашно време бъ̀хтите - второ лице, множествено число, сегашно време бъ̀хтят - трето лице, множествено число, сегашно време бъ̀хтих - първо лице, единствено число, минало свършено време бъ̀хтихме - първо лице, множествено число, минало свършено време бъ̀хтихте - второ лице, множествено число, минало свършено време бъ̀хтиха - трето лице, множествено число, минало свършено време бъ̀хтех - първо лице, единствено число, минало несвършено време бъ̀хтеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време бъ̀хтехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време бъ̀хтехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време бъ̀хтеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време бъхтѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение бъхтѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение бъ̀хтещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бъ̀хтещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие бъ̀хтещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие бъ̀хтеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бъ̀хтещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие бъ̀хтещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бъ̀хтещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие бъ̀хтещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие бъ̀хтещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие бъ̀хтейки - деепричастие бъ̀хтил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бъ̀хтилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие бъ̀хтилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие бъ̀хтила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бъ̀хтилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие бъ̀хтило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бъ̀хтилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие бъ̀хтили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бъ̀хтилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие бъ̀хтел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие бъ̀хтела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие бъ̀хтело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие бъ̀хтели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие бъ̀хтен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие бъ̀хтения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие бъ̀хтеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие бъ̀хтена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие бъ̀хтената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие бъ̀хтено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие бъ̀хтеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие бъ̀хтени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие бъ̀хтените - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. бъхтя
- - Бъхтя си акъла
Виж повече- - Бъхтя си ангелите
- - Бъхтя си главата
- - Бъхтя си ума
- - Все град ни бъхте
БЪ̀ХТЯ, -иш и -еш,
мин. св. -их и -ах, несв., Разг. 1. Прех. Удрям някого с всички сили, за да му причиня голяма физическа болка; бия. — Още малко, да я утрепят, чума да ги порази! — Ама и... бъхтали ли са я? — Цялата е синя... Г. Караславов, СИ, 216. — А пращаш ли на по-горно училище момчето си, дето свърши тая година четвърто отделение? — нападаше Бекир. — Не го пращаш!... А защо бъхтеш момата си, дето се е записала в младежката организация? Б. Несторов, СР, 81. Селените пред самия него ми обадиха, че ги бъхтали да кажат какво сме говорили в събранието. А. Страшимиров, А, 582.Виж повече2. Прех. Удрям върху или по нещо с всички сили, обикн. за да свърша някаква работа. Взе стара черга и бухалка и отиде да пере чергата на реката. Тъй силно бъхтеше чергата, че се чуваше в цялото селце. Й. Радичков, СР, 157. Зад пекарницата шуртяха четири бронзови чучура и пълнеха с вряла вода една дузина каменни корита. На това място здравенячките двемогилченки бъхтеха зимно време прането си. А. Гуляшки, ЗР, 266. — Ами мъжът ти къде се е запилял? И той ли е хванал Татарската? — Мъжът ми бъхти камъка, — отговорих му. А. Каралийчев, НЗ, 75.
3. Прех. Нанасям тежки удари, поражения на противника си. Червената армия преследва по петите германците и здравата ги бъхти — на пестил ги направи вече... М. Марчевски, МП, 151.
4. Непрех. Върша тежка физическа работа, трудя се пряко сили; бъхтя се, блъскам се. — А, а! — писна Гълъбина. — Когато дойде ред да бъхтим на нивата, ходите подире ни, от мъжете повече се трепем, а сега: мъжки работи. И. Петров, МВ, 170. Танчо Делев виждаше, че с дребните парченца не можеше да се отиде далече. Бъхте тук ден и нощ, а за да изкара някой лев, трябваше да скита по другите села. Кр. Григоров, ТГ, 114. — Абе, ти какъв човек си! Ще запалят къщата някоя нощ, а той... Защо сме бъхтали, защо сме сбирали, защо сме делили от залъка си, да се създадем уж като хора, кога сега... Ст. Даскалов, БМ, 46.
5. Непрех. и прех. Вървя дълъг и тежък, изморителен път (обикн. пеша). Вече редовно бъхтя пеш, та взе да ми харесва. Н. Стефанова, РП, 101. Васко или Стоян,.., вземаше кратунката и бъхтеше по жегата повече от два километра. О. Василев, ЖБ, 43. На Росинка се стори, че те навлизат в гората все по-надълбоко.. „А ако сбъркат пътя и се заблудят? — мярна се изведнъж в ума ѝ. — Какво ще правим тогава? Ще бъхтем цяла нощ, ще капнем от умора, а може и наистина да ни нападнат вълци..“ Д. Ангелов, ЖС, 209. Да бъхте толкоз път и да си зареже дома за цял ден, ами нали най-напред ще е срамота от свекъра ѝ, от стария човек, когото цяла седмица оставя самичък!.. Г. Караславов, ОХ II, 611.
6. Непрех. Диал. За сърце, кръвоносни съдове, кръв и пр. — силно туптя, пулсирам; бия, блъскам се. И сърцето му бъхташе като лудо в гърдите. Ив. Вазов, ЗП, 34. Ръцете ѝ трепереха, сърцето ѝ бъхтеше припряно като след дълго и упорито тичане. Ст. Марков, ДБ, 37. бъхтя се I. Страд. от бъхтя в 1, 2 и З знач. II. Възвр. от бъхтя в 1 знач. Чистата загуба от събираното жито беше над три хиляди лева. Кировица ходеше из двора и се бъхтеше с длани по мускулестите кълки. — Изядоха ни! — охкаше тя. Г. Караславов, ОХ, I, 371. III. Взаим. от бъхтя в 1 знач. Ригас дружеше само с две други гърчета от махалата и те тримата си разменяха с българчетата само камъни, дебнеха се и се причакваха, за да се бъхтят по примера на големите. Д. Талев, ГЧ, 255. — Много ми е сладък сънят, когато загърмят топовете по небето и се сбият облаците. Те се бъхтят като великани. Огън изскача от очите им, кокалите им пращят и земята трепери. А. Каралийчев, НЗ, 136.
БЪ̀ХТЯ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Удрям се, блъскам се о нещо или се мятам на различни страни, обикн. като се мъча да се изтръгна, да се освободя от нещо. Сега едва доловимо се чува тих шум, някакво леко пърхане на криле,.., нещо е влязло и хвърчи из тъмната стая, някоя пеперуда, някое насекомо, привлечено от светлината и затворено, се бъхти да излезе. К. Константинов, ПЗ, 87. Възнасяйте / всемощний вихър. /../ Покорно нему кланят се горите, / скали треперят, бъхтят се вълни. П. П. Славей- ков, Събр. съч. V, 159. Двама турци бяха повалили животното на земята. То се бъхтеше в ръцете им, напираше с все сила и искаше да се отскубне, като издаваше неистови грухтения и квичене. Д. Спространов, С, 94 // Мятам се, тръшкам се поради физическа или душевна болка; мъча се, измъчвам се. — Болна съм, дружки, зла болест ме бие, /.. Яна низ пътя се бъхти, превива; / като веда̀ е — ни мъртва, ни жива. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 28. И няма мир в душата на дядо Дима; лута се той по двора, бъхти се в легло, не спи, не яде... Ц. Церковски, Съч. III, 169. Никой не може да му стори зло. Ти не се бъхти, не давай зла мисъл да те надвие, а то всичко ще си намери улей да оттече. М. Смилова, ДСВ, 182.
2. Мъча се, трудя се пряко сили; трепя се, блъскам се, бъхтя. От ранна пролет до късна есен хората се бъхтеха на полето — по нивите, лозята и градините. Цв. Минков, МЗ, 7. Защо не се прибереш като хората, че да се отмориш. Цял ден се бъхтиш по кърищата. А. Каралийчев, СР, 59. — Аз да се бъхтя като грешен дявол, пък те да ми ядат трудеца! Ст. Марков, ДБ, 230.
3. Диал. За сърце — бия, тупам. Той вече отдавна не беше виждал девойката така отблизо, отпреди заболяването ѝ. И като да я виждаше за пръв път — с такава сила се бъхтеше сърцето му в гърдите. Д. Талев, ГЧ, 318.
◊ Бъхтя си ангелите (главата). Разг. 1. Мъча се да разбера, да разреша нещо трудно, да намеря някакъв изход. — Бъхтя си ангелите над таз зацапана хартийка, дето нищо не ѝ се отбира. Ст. Марков, ДБ, 9. И ето на̀, седя сега и си бъхтя главата! Какво да правя? Д. Немиров, Д N 9, 100. 2. Дълбоко съжалявам за нещо сторено погрешно. Бъхтя си акъла (ума). Разг. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Старата изтръпваше от дълбок мъчителен страх, бъхтеше си ума и не можеше да разбере защо животът ставаше все по-тежък, по-сложен и по-объркан. Г. Караславов, ОХ IV, 65.
— Друга (диал.) форма: бъ̀щя.