ЛЕКСИТ

Основна форма: добродѐтел - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

добродѐтел - единствено число, нечленувано
добродетелта̀ - единствено число, членувано
добродѐтели - множествено число, нечленувано
добродѐтелите - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 добродетел - порок

Резултати от: Речник на българския език

ДОБРОДЀТЕЛ¹, -та̀, мн. -и, ж. 1. Положително нравствено качество. Противоп. порок.

Виж повече