ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: поро̀к - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

поро̀к - единствено число, нечленувано
поро̀ка - бройна форма
поро̀кът - единствено число, членувано - пълен член
поро̀ци - множествено число, нечленувано
поро̀ците - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 порок - слабост - недостатък - минус (прен.; разг.) - кусур (разг.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 порок - добродетел

Резултати от: Речник на българския език

ПОРО̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Лош, осъдителен навик, обичай в поведението или лоша, осъдителна черта в характера на човек; недостатък, слабост.

Виж повече