ЛЕКСИТ


Основна форма: сла̀бост - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

сла̀бост - единствено число, нечленувано
слабостта̀ - единствено число, членувано
сла̀бости - множествено число, нечленувано
сла̀бостите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 слабост - любов - страст - влечение - склонност - наклонност (разг.) - афинитет (прен.; книж.) - предразположение - предразположеност
2 слабост - умора - безсилие - преумора - отпадналост - отмалялост - премалялост - изнемощялост - изтощеност - изтощение - изтощаване - изнуреност (книж.) - изнемощение (книж.) - изнемога (поет.)
3 порок - слабост - недостатък - минус (прен.; разг.) - кусур (разг.)
Виж повече

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 слабост - здравина
2 слабост - солидност
3 слабост - якост
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

слàбост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Телесна немощ; мършавост.

Това бяха клетници, пребити от бой или просто изнемощели от слабост и болести. Величков. || Временно изгубване на сили; отпадналост. Обзе я слабост и тя би седнала, толкова уморена се почувствува. К. Петканов. 2. Отсъствие на твърдост, устойчивост; малодушие. Беше изтърпял всички побоища, без да се огъне, без да покаже слабост. Дим. Ангелов. В очите на Вълко бликнаха сълзи, разнежиха го собствените му думи. Стоян забеляза слабостта му и обърна гръб, за да може вуйчо му скришом да си обърше сълзите. К. Петканов. 3. Отрицателно качество; недостатък. В сърцата им се разгоря алчност, станаха себелюбиви и безогледно използуваха за себе си човешката доверчивост и всички човешки слабости. Дим. Талев. Той често казваше, че трябва да прощаваме дребните слабости на близките си. Л. Стоянов. Тя си го обичаше със слабостите и капризите му, с мекотата и нерешителността му. Г. Караславов. || Нещо неправилно, нередно в действия или мисли; грешка. В труда си той е допуснал съществени слабости. Основна слабост. 4. Склонност, симпатия към някого или нещо. Чорбаджи Юрдан имаше слабост към Стефчов и не криеше нийде доброто си мнение и разположение към него. Вазов. Бунала обичаше хубавите коне. С тая си слабост той, дето се казва, живя и остаря. Йовков. || Склонност, пристрастие към нещо. Той си спомни, че Али чауш има една малка слабост: пиеше. Вазов. Колкото за порочната му слабост към жените и дворцовите съблазни, това малко интересуваше търновци в едно време на общ нравствен упадък и религиозно помрачение. Вазов.

Виж повече