накло̀нност - единствено число, нечленувано наклонността̀ - единствено число, членувано накло̀нности - множествено число, нечленувано накло̀нностите - множествено число, членувано
1 слабост - любов - страст - влечение - склонност - наклонност (разг.) - афинитет (прен.; книж.) - предразположение - предразположеност
НАКЛО̀ННОСТ1, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Естествено влечение у човека към определена дейност или прояви; склонност. От ранни години той усети в себе си наклонност към приключения и волен живот по поля и равнини. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 26. Христо Стоянов стана да протестира против подозрението, че сме били народ с наклонност да разрушаваме. С. Радев, ССБ I, 95. Много печален факт е, че известен сорт жени, биле те високопоставени или от долната класа, имат особена наклонност към всички чужденци от далечните земи. БД, 1909, бр. 20, 2. Престъпни наклонности.
2. Дарба, способност. — Нашата цел е да не се повтаря училищният кръжок, а да бъдем няколко стъпала по-високо. За тези ученици, които имат известни наклонности, които търсят, сме длъжни да осигурим поле на изява. Л. Петков, МИ, 54. — Но Христо, Христо! У него няма никакви поетически наклонности. М. Кремен, РЯ, 128.
НАКЛО̀ННОСТ2, -тта̀, мн. -и,