ЛЕКСИТ

Основна форма: мѝнус - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

мѝнус - единствено число, нечленувано
мѝнуса - бройна форма
мѝнусът - единствено число, членувано - пълен член
мѝнуси - множествено число, нечленувано
мѝнусите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 порок - слабост - недостатък - минус (прен.; разг.) - кусур (разг.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 минус - плюс

Резултати от: Речник на българския език

МЍНУС м. 1. Мат. В математиката — знак (-) за изваждане на една величина от друга. Противоп. плюс (+).

Виж повече