доисторѝчески - множествено число, нечленувано доисторѝческия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член доисторѝческият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член доисторѝческа - единствено число, женски род, нечленувано доисторѝческата - единствено число, женски род, членувано доисторѝческо - единствено число, среден род, нечленувано доисторѝческото - единствено число, среден род, членувано доисторѝческите - множествено число, членувано
ДОИСТОРЍЧЕСКИ, -а, -о,
мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до времето, от което не са се запазили паметници на бита, културата и т. н.; предисторически, праисторически. Противоп. исторически. С кроманьонския човек е завършило доисторическото развитие на човека. ОБиол. Х кл, 180. Има основание да се предполага, че първоначалните, стихийни и несистематизирани познания по някои от законите на хидравликата са възникнали още в доисторическо време. Ст. Д. Станчев, Х, 5. Втората част на българската история,.., има 7 периода: първият период, наречен доисторически, простира са от незапамятни времена до 679 год. след Р. Х. Т. Шишков, ИБН, 35. Археолозите са на мнение, че в тия места, в доисторическото време, са живели първобитни хора и изменението на почвата сега изнася на повърхността заровените тогава предмети. Б, 1927, бр. 1896, 2.Виж повече