Основна форма: исторѝчески - Наречие

Форми:

исторѝчески -

Основна форма: исторѝчески - Прилагателно

Форми:

исторѝчески - множествено число, нечленувано
исторѝческия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
исторѝческият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
исторѝческа - единствено число, женски род, нечленувано
исторѝческата - единствено число, женски род, членувано
исторѝческо - единствено число, среден род, нечленувано
исторѝческото - единствено число, среден род, членувано
исторѝческите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 исторически - значителен - епохален
2 исторически - летописен

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 исторически - доисторически
2 исторически - праисторически
3 исторически - предисторически

Резултати от: Речник на българския език

ИСТОРЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Истор. 1. Който е свързан с историята. Манастирътсвидетел на важни исторически събития, е крепял националното чувство у околното население. Б. Пенев, НБВ, 44. В следущите запазени исторически документи, в грамотите на българските царе, в манастирските надписи и пр. наименованието Витоша остава неизменно. П. Делирадев, В, 18. Исторически факти. Историческо минало. Исторически процеси.

2. Който е съществувал или се е извършил, станал е някога. Крали Марко е бил историческа личност и сведения за неговия истински живот не са могли да не намерят място в народната поезия. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 300.

3. Който е свързан с важни, значителни събития от миналото, от историята на обществото. Тоя храм имаше значението не само на богомолен дом, но и на скъпа народна, историческа светиня, един вид свещен музей. Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. Батак, историческо място си ти! З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 308. Трявна е забележителна с многото си исторически паметници и богата архитектура. Й. Радичков и др., ГСП, 120. // Който има, притежава свое минало, обикн. славно, героично. Да, братия, сега му е времето да са покажем пред света, че сме народ исторически, народ, способен за политически живот. НБ, 1876, бр. 11, 44.

4. Който е свързан с науката история. Като човек, който се е занимавал с история и дори сам е писал исторически трудове, той знаеше: рано или късно справедливата борба се възнаграждава. Ст. Дичев, ЗС I, 398. Началото на историческата литература било положено също в йонийските колонии на Мала Азия. Н. Михайловски, РВИ (превод), 155. Пиесите на Войников са с исторически сюжет, повечето от времето на първото царство, и са със силно подчертана патриотична тенденция. Лит. X кл, 117. Според съдържанието си романите биват приключенски, исторически, социални, битови и др. Христом. VІІІ кл, 95.

5. Който има голямо значение за живота на обществото; значителен, забележителен, важен. Почернелите стени на твоята скромна черквица и училище [в Батак], които са напоени с кръв, са много по-исторически, отколкото грамадните паметници! З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 308. Той [Левски] има съзнание за историческата стойност на своето дело: „Не щат ли да ни забележат в историята, която ние възкресяваме и даваме ѝ нов век?“. Ив. Унджиев, ВЛ, 200. Цялата поезия на Смирненски блика от радост, движение, пламък, възторг, от предчувствие на историческата победа на човечеството. Г. Бакалов, Избр. пр, 346. Живеем в историческа епоха на разрушаване на старото, отживялото, консервативното и утвърждаване на новото. Б. Петков, К, 3.

Исторически звуков (фонетичен) закон. Езикозн. Фонетични промени, характерни за минал период от развоя на езика. Образуваните думи и форми през време на неговата [на езиковия закон] валидност обаче продължават да живеят и да функционират в езика. Нещо повече дори, по аналогия на тях понякога се образуват нови думи и форми. Ето защо историческите фонетични закони се изучават и в синхроничната (описателната) фонетика. Ст. Стоянов, ГБКЕ, 125. Историческа граматика. Езикозн. Дял в науката за езика, който изучава неговото развитие, развитието на фонетиката, морфологията и синтаксиса. Историческата граматика проследява и изучава историческия развой на даден език, т.е. развоя на неговата звукова система, на формите на думите и на синтактичните му конструкции. ГСБКЕ II, 1983, 6. Историческа граматика на българския език. Исторически материализъм. Филос. Теория за развитието на обществото, разработена в края на XIX век и началото на XX век от Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Владимир Илич Ленин. За тях историческият материализъм, извеждащ на преден план доминиращата роля на определени социални условия и в частност на икономическата база върху общественото и личното съзнание на индивидите, изглежда неприемлив. ФА, 2003, кн. 3–4 [еа]. Деидеологизацията в работата на историците, разбирана като окончателно изоставяне на историческия материализъм, често приема формата на нова идеологизация с национална ориентация. Култ., 2007, бр. 18 [еа]. Исторически музей. 1. Културен институт, в който се събират и пазят ценни исторически паметници и документи. Историческият музей в Кремъл е приказна съкровищницаневиждана, несънувана. А. Каралийчев, ПД, 177. Мечове, копия, бойни брадви и други оръжия на древните тракийски воини могат да видят посетителите на Историческия музей. Утро, 2019, бр. 8662 [еа]. 2. Сградата, където се помещава този институт. Подраних доста и докато ги чаках, отидох до историческия музей в града. СП, 2011, бр. 48 [еа].

~ Исторически въпрос. Разг. Много сложен, заплетен, труден въпрос, случай. С моето уволнение стана исторически въпрос. Δ Неговата женитба стана исторически въпрос. Слизам / сляза от историческата сцена (арена). Книж. Преставам да действам или да имам голямо съществено значение. Смазан от непреодолими вътрешни и външни пречки, Батенберг слезе от историческата сцена. С. Радев, ССБ I, 779. Управлението на науката и висшето образование в България все още е регламентирано от система, която вече не съществува. Знаете, че през 1989 г. старата система, без да коментирам дали е била добра, или лоша, слезе от историческата сцена. Кеш, 2003, бр. 26 [еа].

ИСТОРЍЧЕСКИ. Нареч. от прил. исторически. Действието на моята повест „Иван Александър“ става през 1347 година. Много си блъсках главата върху тая повест, трудейки се да изобразя оная епоха доколкото е възможно вярно, поне исторически. Ив. Вазов, НПис., 46–47. Ако гледаме исторически, това е напълно нормален процес.

Виж повече

Резултати от: Речник на новите думи 2010

исторѝческиИсторически туризъм. Туризъм, туристически посещения на населени места и местности с ценни исторически и археологически паметници. Особен интерес представляват имотите в Източните Родопи, което се обяснява с потенциала за развитие на културен и исторически туризъм там. М/2005/2436. Ще предложим на руския пазар не само традиционните зимни и морски курорти, но и еко-, културен, религиозен и исторически туризъм. Ст/2006/4744.