допѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време допѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време допѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време допѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време допѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време допѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време допѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време допѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време допѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време допѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време допѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време допѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение допѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение допѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие допѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие допѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие допѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие допѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие допѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие допѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие допѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие допѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие допѝрайки - деепричастие допѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие допѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие допѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие допѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие допѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие допѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие допѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие допѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие допѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие допѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие допѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие допѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие допѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие допѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие допѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие допѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие допѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие допѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ДОПЍРАМ1, -аш, несв.; допра̀, -èш,
мин. св. допря̀х, прич. мин. св. деят. допря̀л, -а, -о, мн. допрèли, прич. мин. страд. допря̀н, -а, -о, мн. допрèни, св. 1. Прех. и обикн. с предл. д о. Приближавам нещо до друго дотолкова, че да не остане никакво разстояние помежду им; досягам. То [кучето] бавно протягаше напред своята шия, допираше муцуната си до земята. Хр. Смирненски, Съч. III, 226. — Защо си бледен? А очите ти какви са! Да не си болен? — тя допря длан до челото му. — Температура нямаш, а как изглеждаш! П. Стъпов, ГОВ, 51-52. Като луда премина улицата, провря се през вратника, .. и допря лице до прозореца. — Како, отвори ми! К. Петканов, МЗК, 35. Внезапно, като простря ръката по-високо, той усети, че пръстите му допират не студена земя, а дъски. Ив. Вазов, Съч. Х, 131. // Слагам, поставям нещо, което да остане в непосредствен допир с друго. Допри шкафчето до стената.Виж повече2. Непрех. Разг. С предл. д о. Използвам някого или нeщо като последна, крайна възможност за да извърша нeщо наложитeлно. Три пъти ходи при него председателят да го моли. — Бай Рожене, до тебе допряхме. Ти си най-крайният. По-нататък — гора. И твоята земя като влезе в общата народна нива — ще оправим брезната от Средния лъг до Осеновата мъртвица. А. Каралийчев, СР, 53. — Добър работник си намерил! — подхвърли бай Нончо. — До него ли допря? А. Гуляшки, СВ, 182. — Когато ви потрябвам, няма да се откажа. Но сега не ме закачай! Не сте допрели до мене! М. Грубешлиева, ПИУ, 44. — А ти гледай тази нощ детето. До тебе допряхме. В. Геновска, СГ, 232.
3. Непрех. Диал. С предл. д о. Достигам, дохождам до някъде. — От чуждите мери ще вземаме ли? — попита един стар циганин. — Щом допрат и стъпят в моята, вземайте. Ц. Гинчев, ГК, 300. Стадо слиза от планина, / от планина, от равнина; / връвело ми, что връвело, / допрело е до речица. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ, 341. допирам се, допра се I. Страд. от допирам1 в 1 знач. II. Взаим. от допирам1 в 1 знач. Раменете, които се допират, очите, които безмълвно се срещат,.. — всичко това ражда една топла вълна̀ на другарство и това спокойно примирение пред еднаквата участ, което гали и успокоява. Й. Йовков, Разк. II, 152. Те се движеха бавно,.., толкова близко един до друг, че малките пръсти на отпуснатите им ръце .. се допираха. Елин Пелин, Съч. IV, 54. Много важно е двете колекторни пластинки да не се допират помеж- ду си, а да бъдат на разстояние 1-2 мм. К, 1963, кн. 1, 46.
ДОПЍРАМ СЕ несв.; допра̀ се, св., нерех. Обикн. с предл. д о. 1. Приближавам сe до някого или до нeщо дотолкова, чe да нe останe никакво разстояниe помeжду ни; докосвам сe. Брат ми млъкна. Пак стана тихо. Усетих — нещо ме обгръща — пръсти се допират до мене. Д. Габе, Н, 15. Сухите снежинки не намираха пристан никъде, така ги въртеше виелицата, сякаш никога нямаше да се допрат до земята. В. Нешков, Н, 5. Ръцете си държеше настрани, за да не изцапа престилката, страх го беше да не се допре някъде и ходеше като скован. И. Петров, НЛ, 56. Искаха дъжд [нивите], а пък небето все повече побеляваше, слънцето се спущаше ниско, почти се допираше до баирите. К. Петканов, СВ, 21.
2. Прен. Влизам в досег, в контакт с нещо, запознавам се, заемам се с нещо; досягам се, докосвам се. И много неща, които изпърво му се виждаха най-заветни и чудновати, до които се допираше и залавяше с особен страх и зарад които най-много глъчки беше изял, .. — изпосле му станаха най-прости и обикновени работи. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 232-233.
◊ Допря (допрял е) нож<а> до кокал<а>. Разг. Настъпи (настъпил e) решителният, критичният момент за действие, за разплата, крайният предел, когато повече не може да се търпи. — И за нас веке, жено, нема живот тука. Ще бегаме в града .. Арап ага и сега ми крои нещо, викат ме в кулата.. Сега веке допре нож до кокал. — Ние сè така — изръмжа срещу него Вардарски. — Като допре нож до кокал! Д. Талев, ПК, 526-527. — Борисовите бюлетини за сделката с мелниците, фактурите и прочее ще се издадат, след като дойде на Райкович житото. — Това пък за какво ти е? — почуди се кметът .. — Ако допре ножа до кокала и ако искат да го бият, да може да каже, че е свършил тая работа, след като вече е имало по-евтино жито в града. П. Спасов, ХлХ, 248.
ДОПЍРАМ2, -аш, несв.; допера̀, -èш, мин. св. допра̀х, св., прех. Пера, изпирам и това, което е останало да се пере; изпирам докрай. Вишана допираше дрехите, грееше в ператника пък за себе си вода и попоглеждаше крадешком към къщи. Ил. Волен, НС, 21. допирам се, допера се страд. и възвр.